Почти една четвърт от българите заявяват, че никога не биха се ваксинирали срещу COVID-19, според проучването на Европейската комисия "Евробарометър", разпространено в четвъртък.

23% от анкетираните българи са категорични, че няма да се имунизират, което е най-големият процент от всички европейски държави. За сравнение - средно в ЕС само 9% са противници на ваксинацията, а в Германия, Дания, Малта и Португалия те са едва 4 на сто. Най-близък до българския е резултатът в Словения, където всеки пети твърди, че не би позволил да му поставят доза. В Латвия, Хърватия и Словакия 17-18% не смятат да се имунизират.

В същото време всеки трети (31%) запитан българин казва, че вече е имунизиран, 16% само чакат ваксините да стигнат до тях, а 18% твърдят, че ще се ваксинират до края на годината.

За сравнение - най-много ваксинирани и привърженици на ваксинацията има в Малта (86%), Испания (78%), Германия (77%) и Ирландия (76%).

По данни на европейската здравна агенция България продължава да е последна по темп на ваксиниране срещу COVID-19 в ЕС с едва 12.6% напълно ваксинирани и 15.3% с първа доза. Средните нива за ЕС са съответно 28.7% и 52.5 процента.

Прави впечатление, че страните от Централна и Източна Европа са по-малко убедени в ползите от ваксините в сравнение със западните държави.

Проучването на Европейската комисия показва, че европейците най-често се безпокоят, че ваксините не са достатъчно тествани или се опасяват от страничните ефекти. Около 60% имат съмнения в ефективността им, а 57% продължават да смятат, че рисковете от COVID-19 се преувеличават.

Въпреки това 63 на сто от анкетираните казват, че всеки трябва да се имунизира като граждански дълг спрямо обществото, а 46% смятат, че ваксинацията срещу COVID-19 трябва да е задължителна.

Запитани кой би могъл да ги убеди да се имунизират, мнозинството европейци (56%) казват, че могат сами да преценят, 20% разчитат на лекарски съвет, а 30% биха искали да чуят и видят какво ще стане с тези, които се имунизират преди тях. 11% твърдят, че биха се ваксинирали само ако ваксината е изцяло европейски продукт.

61% биха се доверили на информацията за ваксините на здравни специалисти, а 44% казват, че биха се вслушали в здравните власти. Всеки пети би послушал какво му казват от Брюксел, но само 5% признават, че за тях меродавни са социалните мрежи.

Изненадващо българите са доволни от ваксинационната стратегия на правителството, като 10% й дават положителна оценка, а 36% гледат по-скоро с одобрение на нея. По този показател България се приближава към средните нива в ЕС. Когато ги питат дали ЕС се е справил добре с осигуряването на ваксини, българите имат едно от най-високите нива на одобрение в Общността- около 53%. Най-критични към организацията на ЕС за ваксините са германците и французите, докато източноевропейците са склонни в по-голяма степен да оценят ролята на евроинституциите, показва проучването.

75% от анкетираните в "Евробарометър" се съгласяват, че ваксините срещу COVID-19 са единственият начин за прекратяване на пандемията. Приблизително толкова смятат, че те биха защитили близките им и другите хора или биха им позволили отново да се срещат със семействата и приятелите си. 69%от европейците или вече са ваксинирани, или имат желание да бъдат ваксинирани възможно най-скоро. 79% възнамеряват да се ваксинират тази година.

Съществуват обаче значителни различия между държавите членки и по възрастови групи, посочва Европейската комисия. Хората под 45 години като цяло проявават по-големи колебания дали да се ваксинират, отколкото по-старшите възрастови групи.

Средно 70% смятат, че ЕС играе ключова роля за осигуряване на достъп до ваксините COVID-19 в тяхната страна. Тези, които изразяват мнение, са доволни от начина, по който ЕС се е справил със стратегията за ваксиниране (47% доволни, 45% недоволни). Мненията за начина, по който националните правителства се справят с нея, са малко по-негативни (46% доволни, 49% недоволни).