Забравена от ЕС, Гърция вдига бетонни стени около бежанските лагери
С оградени със стени лагери и по-строг граничен контрол, Гърция взема мерки преди лятото, когато потокът от мигранти се засилва. На критиките от правозащитните организации, властите отвръщат, че нямат избор поради липсата на подкрепа от останалата част на Европа, пише Ройтерс.
Ужасните условия, пред които са изправени много хора, търсещи убежище, бяха осветени миналата година, когато пожар опустоши бежанският лагер "Мория" на остров Лесбос, а Гърция отхвърли обвиненията, че корабите на бреговата охрана са отблъснали лодки с мигранти при навлизането им в гръцки води от Турция.
Министърът за миграцията Нотис Митаракис казва, че правителството прилага по-строг подход, "за да не изпращаме грешно послание, което да стимулира на хората да идват" в Гърция.
"Нашата политика е строга, но справедлива", каза Митаракис пред Ройтерс. |
Гърция беше на първата линия на миграционната криза в Европа през 2015 г., когато милион бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан доплаваха до гръцките прегове. Оттогава цифрите намаляха, но Атина се оплеква, че голяма част от тежестта продължава да лежи на нея.
В лагера "Ритсона" край Атина също се забелязват признаци на затягане на мерките. Ограден с бетон, той прилича на малък град с импровизирани магазини за хранителни стоки, месар и кафене и шумна арабска музика.
Много търсещи убежище се чувстват в него като в затвор.
"Преди бяхме в невидим затвор. Сега той (е) видим затвор", казва Либан, който е избягал от Сомалия през 2018 г., когато сушата и продължаващият конфликт оставиха половината население без храна, вода или подслон. Не иска пълното му име да се използва, тъй като молбата му за убежище е в процес на разглеждане.
Оградени със стени
В допълнение към ограждането на лагери, Гърция обяви общоевропейски търг през юни за изграждане на две съоръжения от затворен тип на островите Самос и Лесбос, където бившите обитатели на "Мория" са настанени на изоставен военен полигон.
Атина обещава, че мерките ще направят лагерите по-безопасни, но групите за помощ казват, че политиките за ограничаване нараняват хората, които вече са травмирани от войните и конфликтите, които са ги принудили да напуснат домовете си.
Медицинската благотворителна организация "Лекари без граници" заяви, че на петте острова в близост до Турция се разгръща "политическа хуманитарна криза", където тя лекува над 1300 души, една трета от които деца, заради психични проблеми.
| "Тази мания за възпиране и мания за контрол и в същото време, нулеви инвестиции в интеграция, причиняват само болка и нищо друго", заяви директорът на гръцкия клон организацията Кристина Псара. |
Гърция настоява за подкрепа от страните от ЕС при преразглеждането на миграционните правила. И макар еврофондовете облекчават част от тежестта, липсва солидарност, казва Митаракис.
"Все още чувстваме, че сме сами - Гърция, Италия, Испания, Малта и Кипър, петте средиземноморски страни, когато трябва да се справяме с натиска от миграцията", добавя той.
За Амир, 17-годишен афганистанец, който е научил гръцки в лагера "Ристана", и иска да стане лекар, цената е висока: "Чувстваме, че сме разделени от стените, които са построили".
Потоците намаляват, но не секват
Гърция казва, че нейната политика дава плодове. Преди май имаше повече върнати, отколкото пристигащи мигранти, а потоците са намалели с 68% по данни на министерството на миграцията. Броят на хората в лагерите е намалял със 71% от миналия май.
Но нестабилността Сирия, конфликтът в Сомалия и набиращите сила талибани в Афганистан, остават силни двигатели на миграцията.
През юни Гърция издаде решение, с което определи Турция за "безопасна държава" за търсещите убежище от тези държави, което затрудни одобряването на техните молби за убежище.
Митаракис казва, че Гърция е предоставила убежище на квалифицирани кандидати, но "не искаме да бъдем врата към Европа за контрабандните мрежи".
