Еврокомисията даде под съд България за липса на прозрачност

Еврокомисията даде под съд България за липса на прозрачност

Еврокомисията даде под съд България за липса на прозрачност
Европейската комисия подаде в четвъртък съдебен иск срещу България за неизъпълнение на задължението да предостави информацията от Търговския регистър в европейската Система за взаимно свързване на търговските регистри с BRIS.
Задължението е част от мерките, които ЕС прилага, за да улеснява действието на фирмите на общия си пазар.
Според мотивите, с които се иска Съдът на ЕС да образува дело срещу България, се казва, че "несвързването с BRIS затруднява получаването на информация за българските фирми и пречи на сътрудничеството при презгранични сливания, в които участват български компании, както и при процедури, засягащи клонове на български дружества в чужбина.
София е трябвала да направи достъпен регистъра на търговските дружества в BRIS до 8 юни 2017 г.
"Повече от 4 години след изтичането на този срок и въпреки многократните призиви от страна на комисията България все още не е свързана със системата. В резултат на това нито една от функциите на BRIS не е налична по отношение на българските дружества", се казва в решението на комисията. Брюксел подчертава, че става дума за публична информация и че размяната ѝ между 27-те членки на ЕС "повишава доверието в единния пазар" и облекчава фирмите, които искат да проверят информация за справки, сливания и за чуждестранните клонове.
Брюксел не забравя да добави, че наказателната процедура срещу България, чиято последна фаза е съдебна, е започнала през юли 2020 г., като оттогава другите държави в подобно положение са се включили в BRIS.
България е обект и на още шест нови наказателни процедури, открити в четвъртък, за неспазване на европейското право.
Глоба за отпадъци
Европейската комисия предупреди, че ще поиска Съдът на ЕС да наложи на България глоба, ако до два месеца не приеме стандарти за депата за депониране на отпадъци, които да защитават зздравето на човека, водите, почвата и въздуха.
Според европейската директива за отпадъците депата трябва да бъдат закрити до 2009 г., освен ако не спазват законодателството на ЕС.
През 2015 г. Европейската комисия осъди България, че не е предприела мерки, за да гарантира, че всички депа за отпадъци спазват европейските стандарти. Въпреки това 113 депа за отпадъци, които не отговарят стандартите, продължават да работят. Европейската комисия е установила, че уверенията на властите в София, че депата са спрели да приемат отпадъци в края на 2017 г., не отговарят на истината.
"Шест години след решението на съда 43 от тези депа все още не са затворени и рехабилитирани напълно", се казва в решението на комисията. С него тя уведомява българското правителство, че ако до два месеца бунищата не бъдат затворени, тя ще поиска Съдът на ЕС да определи глоба на България за неспазване на Директивата за депониране на отпадъците.
В сферата на екологията е и изпратеното в четвъртък последно предупреждение България да подобри правилата за предотвратяване на големи аварии, които включват опасни вещества.
Над 12 хил. предприятия от химическата промишленост и производството, търговията и съхранението на горива трябва да отговорят на специални изисквания за безопасност на инсталациите си. Това в България не е направено и преди година еврокомисията поиска от правителството да регулира проблема. Въпреки че кабинетът е обещал, законодателството остава непроменено, а някои технически разпоредби, сред които редът за правене на инспекции и информирането на обществеността, не са приети в съответствие с европейските правила. Правителството и парламентът имат два месеца преди, еврокомисията да подаде нов съдебен иск срещу страната.
Достъп до адвокат
България е на стъпка от съдебен иск и заради неприлагането в пълнота на директивата, която гарантира на задържаните достъп до адвокат при наказателни производства и при издадена европейска заповед за арест.
По-специално България не гарантира на задържаните право на телефонно обаждане, с което да уведомят друг възрастен, че са арестувани.
Психотестовете за шофьорите
Европейската комисия писа на правителството и да отмени свидетелствата за психологическа годност на професионалните шофьори, които не се изискват за издаване на шофьорска книжка по европейската директива за свидетелствата за управление на МПС.
Сега шофьорите на автобуси и камиони трябва при проверка да показват на пътната полиция и резултат от психотест при проверка на документите. Европейската комисия обаче напомня на правителството, че психотестът е задължителен при издаване и подновяване на шофьорската книжка, така че не е необходимо да се прави втори, за да се показва отделно на КАТ, нито може да се смята, че професионалните шофьори са по-опасни от любителите на пътя, че да им се вменяват допълнителни изисквания.
Еврокомисията даде под съд България за липса на прозрачност
Associated Press
"Налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение" от останалите шофьори в ЕС, а те имат право на равни условия на конкуренция, се казва в позицията на еврокомисията, изпратена в четвъртък до София с предписание да се вземат мерки в двумесечен срок.
Летищните такси в София
Последно предупреждение е изпратено и за таксите, събирани от самолетите на летище София, което става без закон. Според европейското законодателство всяка държава трябва да въведе закони, с които да гарантират, че летищните такси, налагани на авиокомпаниите на основните летища в ЕС, се изчисляват в съответствие с принципите на прозрачност, консултации и недискриминация.
Летищата трябва да се консултират с авиокомпаниите относно своите такси, а държавите членки са задължени да определят независим орган с правомощия да се произнася по спорове във връзка с таксите, страни по които са летищата и ползвателите на летището или представителите или асоциациите на ползвателите на летището.
Комисията откри наказателна процедура и за неправилно прилагане на Директивата за командироването на работници, тъй като не е съобразила националното си законодателство с приетия по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. документ. Проблемите са свързани със защитата на работниците при измами и заобикалянето на правилата, достъпа до информация и административното сътрудничество между европейските държави.