Съдът на ЕС условно забрани пребраждане на мюсюлманки на работа

Съдът на ЕС условно забрани пребраждане на мюсюлманки на работа

Съдът на ЕС условно забрани пребраждане на мюсюлманки на работа
curia.europa.eu
Компаниите в ЕС имат право при определени условия да забраняват на служителките си мюсюлманки да носят забрадки на работното място, реши Съдът на ЕС във връзка с две дела по искове на жени от Германия. Те са били съкратени от работа, защото искали да носят хиджаб - характерно пребраждане на мюсюлманките, покриващо главата и раменете и оставящо открито само лицето.
"Забраната за носене на всяка форма на видимо изразяване на политически, философски или религиозни убеждения на работното място може да бъде обоснована с необходимостта за работодателя да се представи неутрално по отношение на клиентите или да предотврати социални конфликти", се казва в официалното съобщение на съда в Люксембург. "Тази обосновка обаче трябва да отговаря на действителна нужда на работодателя и в рамките на съвместяването на разглежданите права и интереси националните юрисдикции могат да вземат предвид присъщия на тяхната държава членка контекст и по-специално по-благоприятните национални разпоредби, що се отнася до защитата на свободата на религия."
Така фирмите могат да изберат заради бизнеса и клиентите си да забранят не само мюсюлманското пребраждане, но и носенето на християнски кръст или символ на друга религия или политическа идеология. Но това трябва да е добре обосновано, да съответства на обичаите в съответната страна и споровете да се решат от национален съд.
Двете жени от Германия са били наети да работят като здравно-педагогически асистент в детски център на благотворителна организация WABE eV в Хамбург и продавач-консултант/касиер във веригата дрогерии Müller. Първоначално те не са се пребраждали, излезли в отпуск по майчинство и когато се върнали на работа, поискали да носят хиджаб.
Работодателят им казал, че това не е позволено във фирмата и в някакъв момент от спора между двете страни жените били съкратени, казано им да не идват пребрадени или били преместени на друга позиция.
Помощничката от детския център поискала от съд по трудови спорове да нареди заличаване от личното ѝ досие на предупрежденията за уволнение във връзка с носенето на ислямска забрадка. Другата жена отправя иск - и го печели на по-ниска инстанция - за невалидност на нареждането на Müller Handel и иска обезщетение за претърпени вреди. Тогава институции отправят до Съда на ЕС т.нар. преюдициално запитване за тълкуване правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда.
Съдът на ЕС трябваше да реши дали такава забрана нарушава свободата на религиозни вярвания, или е позволена като част от свободата на стопанска инициатива и желанието на работодателя да защити пред клиентите си имидж на бизнес, който е с неутрална позиция спрямо вярвания и убеждения.
За да се прецени дали е налице такава нужда от неутралност, от особено значение е работодателят да е доказал, че при липсата на такава политика свободата му на стопанска инициатива би била накърнена, "доколкото предвид естеството на дейността му или на контекста, в който тя се вписва, той би понесъл неблагоприятни последици".
В случая с детския център например е посочено, че "като обстоятелства за установяване на такава нужда са по-специално правата и оправданите очаквания на клиентите или ползвателите - и по-конкретно, в областта на образованието - желанието на родителите за техните деца да се полагат грижи от лица, които не дават външен израз на своята религия или убеждения, когато са в контакт с децата".
Такава фирмена политика трябва да бъде провеждана последователно и системно. Тя трябва да бъде ограничена до строго необходимото по отношение на обхвата и тежестта на неблагоприятните последици, които работодателят се стреми да избегне с такава забрана. Не бива да се допуска разлика между носенето на малки и на очевидни и големи по размер символи, които може да са и част от облеклото
Съдът на ЕС вече взе веднъж подобно решение през 2017 г. и това предизвика вълна от протести в религиозните среди. Остри спорове за забрадките и носенето на хиджаб се водят от години в Германия, където живеят над 5 милиона мюсюлмани.
Във Франция през 2014 г. съд потвърди решението да бъде отстранена служителка със забрадка в частни детски ясли, където се изисква неутралност от служителите. Носенето на ислямски забрадки във френските държавни училища е забранено от 2004 г.
В Австрия обаче Конституционният съд постанови, че е дискриминационен законът, забраняващ пребраждането на момичета над 10-годишна възраст, припомня "Ройтерс".