Евролидерите поръчаха анализ на енергийните пазари в търсене на решение за цените

След продължил с прекъсвания почти осем часа дебат в Брюксел европейските лидери поръчаха късно в четвъртък на Европейската комисия и нейните органи да направят анализ на енергийните пазари, за да потърсят причините за скока на цените и да предложат как той да бъде избягван в бъдеще.
Комисията вече обяви, че ще поръча на европейския енергиен регулатор да изследва състоянието на пазара на енергия и сама ще засили наблюдението върху търговете за въглеродните квоти, които промишлените производители плащат за произведените от тях въглеродни емисии.
Сега обаче лидерите ѝ поръчаха "да проучи функционирането на пазарите на газ и електроенергия, както и пазара на ЕСТЕ за търговия с емисии, с помощта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA)". Въз основа на тях тя трябва да прецени "дали определени търговски поведения изискват допълнителни регулаторни действия".
Формулировката идва, след като по-рано комисията каза, че не е забелязала спекулации на търговете за емисии, които да са причинили рязкото поскъпване на енергията, с което не са съгласни някои евролидери. По-специално чешкият премиер Андрей Бабиш настоява за по-строго регулирана на пазара на СО2 емисии, който според него е манипулиран от спекуланти.
Българският президент Румен Радев също каза преди началото на срещата в четвъртък, че Европейската комисия трябва да се намесва бързо с контрол върху енергийните борси и с мерки за предотвратяване на спекулата, както и че печалбите от търговията с емисии трябва да се използва за компенсиране на поскъпването. По-късно Радев каза, че е предложил намаление на цените на СО2 квотите за държавите, които са силно зависими от въглищната енергия, но то не е било прието. Отхвърлена е и неговата идея да се анализира връзката между поскъпването и предложения от Еврокомисията законодателен пакет за реализиране на зелената сделка.
"Зелената сделка е красива, необходима. Но да не забравяме, че зелената енергия е 38% от енергийния микс на ЕС. Да не забравяме, че 26% са все още от ядрена енергетика, 16 идват ог газ, а 13 - от въглища. Да направим ясна разлика между базови мощности и възобновяеми източници", призова Радев пред български медии в Брюксел. |
В заключенията на срещата на върха не се споменава нищо за бъдещето на ядрената енергетика и на природния газ, въпреки че темата е обсъждана от лидерите, след като 10 държави, сред които и България, излязоха с настояване те да могат да се финансират като зелени инвестици и преходни горива по време на прехода към въглеродна неутралност.
По-късно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че предложение за класифициране на ядрената енергия и на природния газ ще бъде направено, без да уточни срок.
"Ние се нуждаем от стабилен източник - ядрената енергия и природния газ през прехода", заяви Фон дер Лайен, подчертавайки, че пътят за ЕС минава през увеличаване на енергията от възобновяеми източници, която "няма емисии и се произвежда у дома", което ще позволи намаляване на енергийната зависимост от внос. |
Председателят на Еврокомисията съобщи, че изпълнителния орган на ЕС ще изучи възможностите за създаване на стратегически газов резерв на ЕС, което е идея на Италия, както и за организиране на общи поръчки за купуване на газ по инициатива на Испания и Франция. Тя каза, че страните трябва да ускорят изграждането на интерконекторните си връзки и че трябва да се търсят нови доставчици, за да се диверсифицират източниците.
Евролидерите поръчаха още на комисията и на енергийните министри, които се събират извънредно на 26 октомври, "бързо да обмислят средносрочни и дългосрочни мерки, които биха допринесли цената за енергията да стане достъпна за домакинствата и предприятията", както и ще осигурят устойчивост на енергийната система, сигурност на доставките, ще повишат устойчивостта на енергийната система на ЕС според "спецификата на ситуациите на държавите членки".
Европейската инвестиционна банка също беше призвана да огледа възможностите си за ускоряване на инвестициите в енергийния преход.
Лидерите ще се върнат към енергетиката отново през декември, по време на следващата си среща в Брюксел.
"Полският" въпрос
Евролидерите не откликнаха на призива на Европейския парламент да излязат с категорична позиция по спора с Полша за предимството на европейското право над националното. Темата беше обсъдена за кратко по време на работната вечеря, като присъствали на нея определиха дискусията като "спокойна", след като по-рано Германия и Франция настояха да се даде време за диалог между полското правителство и еврокомисията, чрез който да бъде потърсен компромис.

Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен изрази във вторник пред Европейския парламент "сериозна загриженост" от решението на полския конституционен съд, който постанови, че европейското право не се разпростира върху конституционни въпроси, и заплаши с финансови и юридически санкции, а евродепутатите настояха за замразяване на европейското финансиране и отхвърляне на полския план за възстановяване.
Нидерландският премиер Марк Рюте каза след края на първия ден от лидерската среща, че разговорът е бил "спокоен, но твърд". Запитан дали Полша е разбрала европейското послание, той каза "не още".
След края на срещата Урсула фон дер Лайен каза, че Комисията няма да действа докато не е приключила правния анализ на последиците от полското решение и че "имаме дълъг път пред себе си", включващ диалог, правен отговор и конкретни действия, за да възстановим независимостта на съдебната власт". Тя каза, че Еврокомисията очаква Полша да разпусне дисциплинарната колегия на Върховния съд и да върне на работа всички несправедливо отстранени съдии.
"Върховенството на правото гарантира взаимното доверие, дава правна сигурност в целия ЕС и равенство между страните членки и гражданите", каза Фон дер Лайен. |
COVID-19 и ваксините
Въпреки че не им посветиха много време в дискусията си, евролидерите приеха специални заключения за развитието на пандемията и ваксинацията. В тях те заявяват, че "кампаниите за ваксиниране в Европа доведоха до значителен напредък в борбата срещу COVID-19", но че "положението в някои държави членки остава много сериозно".
"Усилията за преодоляване на съмненията към ваксините следва да се засилят, включително чрез справяне с дезинформацията, особено в платформите на социалните медии", се казва в решенията на срещата в Брюксел.
Средните нива на ваксинация в ЕС са 75%, но различията в отделните държави са значителни - от над 90% в Ирландия, Малта и Португалия до 24% в България и 35.6% в Румъния.