Нивата на ваксинация срещу COVID-19 в България от появата на ваксините преди година до днес са най-ниски в Европа. И въпреки че вече е получила над 8.2 млн. дози от всички одобрени в ЕС препарати, за почти 12 месеца от началото на ваксинацията срещу коронавируса София никога не успява да скъси дистанцията с останалите държави от ЕС.

Извън картата на Европа обясненията за ниските нива на ваксинация в България я поставят в различен контекст.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обяви във вторник свой анализ за ваксинирането срещу COVID-19 сред 36-те държави, в които работи. Банката, която е собственост на ЕС, Европейската инвестиционна банка и 60 държави, предоставя кредити по проекти от Централна Азия и Кавказ, до Централна и Източна Европа и Северна Африка.

България се подрежда на 28-о място след 36-те държави, в които разликите на процента ваксинирано население варират от 9% в Армения до 65% в Литва. Като дял от гражданите си България има по-малко ваксинирани не само от останалите европейски държави, финансирани от ЕБВР, но от и балканските (с изключение на Босна и Херцеговина), а също от Монголия, Мароко, Азербайджан, Казахстан, Тунис, Турция, Русия, Йордания, Ливан и дори от подложената на международни санкции Беларус.

Зад България по ваксинационно покритие са само Молдова, Босна, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Египет, Киргизстан и Армения.

Според анализа на ЕБВР ключово условие за темпа на ваксинация е доверието в държавните институции и органи. Подкрепата за правителството се превежда в най-висока степен в готовност за ваксинация.

Участниците в проучването са били изрично попитани дали смятат ваксините за безопасни и ефективни. Анализът свързва отговорите на тези въпроси със заявеното доверие на хората в правителството, като се вземат предвид различни индивидуални характеристики, сред които живот в градска зона, пол, статус на заетост, възраст, религия, ниво на образование, доходи и страна на пребиваване, се казва в проучването. За изводите са взети предвид и процентът на смъртност, доходите на глава от населението, демографските фактори, качеството на икономическите институции, ранната наличност на ваксини, мобилността на хората и други фактори.

Икономиките с по-висок доход на глава от населението и с по-добри икономически институции имат по-високи нива на ваксинация, казва ЕБВР. Според изследването това се дължи на по-добрия административен капацитет за провеждане на кампании за ваксинация и по-високите нива на доверие, които обикновено са силно свързани с доходи и институции. Измерването на ефективността на икономическите институции осреднява световните индикатори за управление за контрол на корупцията, върховенство на правото, ефективност на правителството и качеството на законите.

Работен документ на ЕБВР показва, че правителствата са изправени пред предизвикателството да убедят обществеността, че на ваксините може да се има доверие, а ефективността на такава комуникация от своя страна зависи от доверието в самите правителства.

Нивата на ваксинация срещу COVID-19 обикновено са по-високи в икономики, където по-голям дял от населението вярва, че ваксините са безопасни и ефективни. В регионите на ЕБВР разпространението на подобни вярвания е било сравнително ниско и преди пандемията, се посочва в изследването. Подобрение с 10% в отношението към ваксините увеличава процента на ваксинация с около 2 процентни пункта.

Авторите на проучването правят връзка и с нивото на медицинската помощ, като посочват, че държавите с повече ваксинирани имат по-висок брой лекари на глава от населението и са започнали по-рано ваксинациите.

Тези фактори заедно представляват почти 80% от различията в нивата на ваксинация, наблюдавани в повече от 100 икономики. Анализът заключава, че схемите на поведение в 36-те държави, кредитирани от ЕБВР, съответстват на факторите, наблюдавани в други части на света.

Авторите свързват резултатите си със статистиката за смъртните случаи от COVID-19 при започването на настоящата епидемична вълна: