Европейската комисия предложи в сряда дългосрочните договори за закупуване на природен газ да не бъдат удължавани след 2049 г., като едно от средствата за постепенното излизане на Европа от използването на твърди горива и замяната им по-екологични.

България има договор за доставка на газ с руската държавна компания "Газпром", който изтича в края на 2022 г.

Предложението ще изисква дългосрочните договори на страните за газ, получен от изкопаеми горива, да приключат до 2050 г., датата, до която ЕС е поел ангажимент да достигне нетни нулеви емисии на парникови газове. Изкопаемият газ осигурява приблизително една четвърт от енергията в ЕС, като 90% от нея се внася.

За да прокарат повече нисковъглеродни газове в мрежата, операторите на преносни системи ще трябва да приемат изкопаем газ със смес от до 5% водород от 2025 г. Операторите на водородни мрежи ще трябва да си сътрудничат на ниво ЕС, за да помогнат за развитието пазара.

ЕС заяви, че потреблението на газ трябва да спадне с 25% до 2030 г. спрямо нивата от 2015 г., за да изпълни климатичните цели и че преминаването към местно произведена възобновяема енергия е неговата дългосрочна защита срещу проблеми с доставките и нестабилната цена на вносните изкопаеми горива.

Освен това ЕС предлага да се въведе възможност за съвместно купуване на стратегически запаси от газ от държавите членки.

Няколко от тях, сред които Испания, Гърция и Румъния, призоваха за общо закупуване на газ, което според тях би помогнало за увеличаване на доставките и поддържане на цените след рекордите, регистрирани на газовите пазари през последните месеци. Според тях общите поръчки ще позволят да се договарят по-добри ценови условия заради по-големите обеми на доставките.

Европейската комисия отговори, като предложи система, чрез която операторите на преносни системи могат съвместно да купуват стратегически запаси от газ, които могат да бъдат използвани в извънредна ситуация на сериозен недостиг.

Тъй като не всички европейски държави са съгласни на общи покупки, Еврокомисията предлага участието в тях да бъде доброволно, като страните се групират според интересите си. Те ще трябва първо да уведомят Комисията, като споделят подробности, включително обема, който трябва да бъде закупен, оперативните процедури за активиране на доставките при спешни случаи и очакваните разходи и ползи, съобщи еврокомисарят за енергетиката Кадри Симсон.

Държавите от ЕС също ще трябва да включат съхранението в своите регионални оценки на рисковете при доставките на газ, включително във връзка с чуждестранна собственост върху инфраструктурата за съхранение. Ако идентифицират такива рискове, властите ще трябва да предвидят допълнителни мерки като задължаване на операторите на преносни системи да купуват стратегически запаси.