Всички сгради с енергиен клас G в Европа трябва да бъдат санирани до 2030 г., се казва в проект за нова директива за енергийната ефективност на сградите, приета от Европейската комисия в четвъртък.

Сградите трябва да преминат от най-ниския клас за енергийна ефективност G, към следващата категория F до 2030 г. и до клас Е - до 2033 г. Според Еврокомисията сградите от клас G, които са около 15% от сградния фонд, потребяват 10 пъти повече енергия за отопление и за охлаждане от най-енергийно ефективните.

Тези разходи се плащат основно от бедните хора, които са обитатели на най-лошо изолираните сгради, използващи остарели системи за отопление и охлаждане, каза вицепрезидентът на Европейската комисия за климата Франс Тимерманс.

Според предложението обществените и нежилищните сгради ще трябва да бъдат реновирани и подобрени най-малко до ниво на енергийна ефективност F не по-късно до 2027 г. и най-малко до ниво E най-късно до 2030 г. Жилищните сгради трябва да бъдат реновирани от G до поне F до 2030 г. и до най-малко E до 2033 г. След това държавите-членки трябва да установят конкретни срокове за постигане на по-високи класове на енергийна ефективност чрез нови национални планове за обновяване на сгради.

Според изчисленията обновяването от ниво G до F ще засегне около 30 милиона сградни единици. Еврокомисията пресмята и че 40% от използваната в ЕС енергия отива за отопление, осветление и охлаждане на сградите, които произвеждат 36% от парниковите емисии, които ЕС се опитва да намали в рамките на Европейския зелен пакт, за да постигне въглеродната неутралност до 2050 г.

Съгласно предложението на Комисията, обновяването от ниво G до F по скалата на сертификата за енергийни характеристики ще се прилага за около 30 милиона сградни единици. Комисията помага за мобилизирането на финансирането за първоначалните инвестиционни разходи за тези блокове, като разполага с до 150 милиарда евро от бюджета на ЕС за прилагане на минималните стандарти за енергийна ефективност между сега и 2030 г.

Предложението за реновирането на сградите предвижда още въвеждане минимални стандарти за енергийната ефективност на сградите, на паспорт за саниране, чрез който да може да се следи прогреса, както и на сертификат за енергийната ефективност, който ще бъде задължителна част от документите при продажбата, както на публични, така и на частни сгради и на апартаменти в тях.

Държавите членки ще имат свободата да решат как да се покриват минималните стандарти за сградите, като предвидят финансова подкрепа за собствениците да ги обновят, стимули за саниране или пък санкции за неспазване на изискванията, посочи Тимерманс.

В началото на месеца България поиска отстъпки от целите за саниране на сградите, посочвайки високата цена за изолирането им, която собствениците им не могат да си позволят.

Брюксел представи и първите си законодателни предложения за намаляване на емисиите на метан, газ, участващ в затоплянето на планетата. През ноември ЕС се включи в инициатива за 30% намаляване на емисиите на метан до 2030 г. Метанът е един от големите замърсители на въздуха и според Еврокомисията целите на зелената сделка не могат да бъдат постигнати само с ограничаване на емисиите на парникови газове. Предложението за метана ще принуди операторите на нефт и газ в ЕС да открият и коригират течове на метан в своята инфраструктура. То обаче не засяга компаниите, които са регистрирани в трети страни, но доставят по-голямата част от газа в Европа чрез производството на петрол, изкопаем газ и въглища.