Европейската комисия отвори нова наказателна процедура срещу България и изпрати четири последни предупреждения до правителството за неприлагане на европейското законодателство в българското право.

Българските власти са призовани да актуализират картите за риск от наводнения в съответствие с европейската Директива за наводненията, което е трябвало да бъде направено до декември 2019 г. Картите на трябва да обхващат географските райони, които могат да бъдат наводнени, и потенциалните негативни последици, свързани с тези сценарии на наводнения. Тези карти формират основата за изготвянето на планове за управление на риска от наводнения.

Катастрофалните наводнения в Германия и Белгия през юли 2021 г. показаха значението на оценката и управлението на рисковете от наводнения за защита живота на населението, поминъка и околната среда, се казва в мотивите на еврокомисията. Европейският зелен договор подчертава значението на адаптирането на Европа към въздействията от изменението на климата, за да постигне другите си ключови екологични цели.

За последните три години от изтичането на срока за представянето на картите в еврокомисията, която трябва да ги прегледа, България не е представила никаква информация в Брюксел, се казва в съобщението на еврокомисията за отварянето на новата наказателна процедура.

Европейската комисия дава последващ ход и на още четири наказателни процедури, по които отговорите на българските власти са незадоволителни. Става дума за регламента за борба с разпространението на инвазивни видове, които застрашават биоразнообразието, две директиви за оръжието и европейската заповед за арест.

Инвазивните видове са растения и животни, които в резултат на човешка намеса са въведени случайно или умишлено в естествена среда, където обикновено не се срещат. Това има сериозни негативни последици за околната среда и е сред водещите причини за загуба на биологично разнообразие. По силата на европейското законодателство България е трябвало да изготви план за справяне с инвазивните видове и е трябвало да изгради още през януари 2018 г. система за наблюдение за наличието на такива животински и растителни видове, се казва в решението на комисията, с което се предупреждава, че ако през следващите два месеца не бъдат изпълнени задълженията, България ще бъде изправена пред Съда на ЕС.

Последно, двумесечно предупреждение е изпратено и по стандартите за сигналните оръжия и за маркирането на огнестрелните оръжия. Според директивата за сигналните оръжия е необходимо в националното законодателство да се въведат ограничения, забраняващи преобразуване на сигнални оръжия с халосни боеприпаси в смъртоносни огнестрелни оръжия. Това е трябвало да стане до 2020 г.

Българските власти не са изпълнили и задължението си да докладват как се прилагат правилата на ЕС за маркирането на огнестрелните оръжия. Те изискват огнестрелните оръжия, пуснати на пазара, да имат ясна, постоянна и уникална маркировка, което да улеснява проследяването им в ЕС и да предотвратява влизането им на черния пазар. Вписването на задължението за маркировка е трябвало да бъде прието до януари 2020 г.

България и Словения са единствените държави, които не прилагат правилно европейската заповед за арест - опростена трансгранична съдебна процедура за арестуване и предаване на издирвано лице с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода, или заповед за задържане, основана на принципа на взаимното признаване.

През март 2021 г. България вече загуби дело в Съда на ЕС за европейската заповед за арест, по която магистратите се произнесоха, че европейската заповед за арест се издава от България по начин, който противоречи на европейските закони, тъй като не е осигурена достатъчно справедлива процедура, по която обвиненият да може да се защити преди изпълнението й в друга държава.