Правителството представи на обществено обсъждане в петък части от най-новия вариант на българския план за възстановяване, които са били коригирани според забележките на Европейската комисия.

Служебното правителство внесе през октомври в Европейската комисия проекти за 6.6 млрд. евро безвъзмездно финансиране от европейската програма за възстановяване. Планът беше върнат с 43 забележки от Брюксел, свързани основно с липсата на амбиция за извършване на прехода от изкопаеми горива към чиста енергия и неубедителни реформи, свързани с върховенството на правото.

Преди две седмици премиерът Кирил Петков съобщи в Народното събрание, че поправен план е бил изпратен в Европейската комисия, която трябва да го одобри, преди да бъде приет и финансиран.

На обсъждане в петък с представители на синдикатите и браншовите организации бяха представени промените в три области: транспорт, здравеопазване и енергетика. По време на дискусията, която беше излъчвана в социалните мрежи, стана ясно, че промените не са били съгласувани извън правителството и новите проекти се представят пред заинтересованите след изпращането им в Брюксел.

Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев обясни, че подборът е направен, така че да се отговори на изискванията за екологичност и дигитализация, които са задължителни елементи от плана, както и да са в достатъчно напреднала готовност, така че да могат да се изпълнят и разплатят до средата на 2026 г., когато приключва програмата за възстановяване на ЕС.

Транспортното министерство представи шест проекта, четири от които железопътни, един за изграждане на интермодално пристанище и един за прокарване на три станции на метрото.

Най-големият от проектите е за купуване на вагони и мотриси за крайградски железници в големите градове, които да разтоварят автомобилния трафик. Ще бъдат купени 42 електрически влака за крайградско обслужване, които ще бъдат оборудвани с автоматични системи за управление, като част от тях ще бъдат с двуетажни вагони. Отделно ще бъдат доставени 20 електрически влака за дълги разстояния, които ще могат да развиват скорост до 200 км/ч за дълги разстояния, които ще обслужват 14 дестинации във всички части на страната. От транспортното министерство заявиха, че до 2028 г. ще приключи модернизацията на жп линията София - Бургас, която ще позволи влаковете да се движат със скоростта, която позволяват новите влакове. Последната част от този проект предвижда купуването на 18 маневрени локомотива за жп депата и гарите.

Чрез европейските пари ще бъде въведена европейската система за управление на жп транспорт (ERTMS) по жп линия Русе - Каспичан, която позволява автоматично управление на движението на влаковете и оборудване на 10 гари, чрез които тя ще се обслужва.

По третия жп проект, представен в петък, се предвижда да се купи бордово оборудване за 108 магистрални електрически локомотиви и мотрисни влакове, които да могат да се движат чрез ERTMS системата.

Транспортното министерство е подготвило още един проект за Русе - изграждане на жп интермодален терминал, който ще обслужва цяла Северна България.

Последният проект е свързан с изграждането 3-километров участък и три метростанции по третата линия на метрото в София между кв. "Хаджи Димитър" и жк. "Левски". Строителството по тях ще започне през март. Останалите дейности по продължаването на метрото ще се изграждат с национални средства, увери вицепремиерът Василев.

Здравното министерство е запазило повечето проекти от предходните варианти на плана за възстановяване. Най-значителната промяна е модернизацията на системата за спешни случаи 112, като петте системи за реакция по спешни случаи ще се обединят в една.

С пари от плана за възстановяване ще бъдат купени пет вместо три медицински хеликоптера и шести от кохезионните еврофондове на ЕС. Така ще бъде възможно на цялата територия на България да се транспортират спешно пострадали и пациенти в тежко състояние, обясни министър Василев. Предвидени са пари за обучение на персонала и строителство на три хангара за машините. Този проект е на стойност 120 млн. лв.

Здравното министерство смята с пари от плана да построи над 200 амбулаторни центрове и консултативни кабинети в малки населени места, в които да се оказва здравна помощ, както и национален скринингов център за бременни, новородени и за пациенти със социално значими заболявания. Предвижда се обновяване и оборудване на центровете и болниците за психиатрична помощ, модернизация на 35-те педиатрични отделения и клиники в страната. Министър Василев заяви, че националната детска болница има осигурено финансиране и ще се изгражда с пари от бюджета.

Останалите проекти, включени в здравна част от плана, предвиждат изграждане на центрове за лечение на инсулти и национален център за лечение на онкологични заболявания с протонна терапия. Предвижда се и изграждане на дигитална платформа за медицинска диагностика, която ще съдържа резултатите от направени образни изследвания и ще позволява теледиагностика на пациенти.