Водещият в социологическите проучвания през цялата изборна кампания във Франция Еманюел Макрон трябваше да изчака изброяването на почти 90% от бюлетините, за да може да се нарече победител в първия тур на президентските избори в неделя.

Инфарктни часове, през повечето от които съперникът му Марин льо Пен водеше в предпочитанията на избирателите. Надпреварата не завърши с фотофиниш, а с повече от 4 пункта преднина на президента, но предвещава неспокойни две седмици във Франция и в Европа - до балотажа на 24 април.

Европа се събуди при 28.1% от гласовете, подадени за Макрон, срещу 23.3% за Льо Пен - дистанция, която гарантира, че вторият тур няма да е просто формалност. Разликата между двамата е дори по-тънка от тази на референдума за Брекзит и между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп, с всички известни последици от тези гласувания.

Психологически в по-добрата позиция на водач, Макрон все още не е спечелил нищо сигурно и вероятността да загуби е също толкова допустима, колкото и триумфа му. Сега Макрон и Льо Пен трябва да намерят път към сърцата на избирателите, чиито кандидати се класираха след тях, и най-вече към французите, които не отидоха да гласуват. Това ще означава още отстъпки, дипломация и безсънни нощи и в Брюксел пред перспективата втората най-голяма европейска икономика и първа политическа сила в ЕС да осъмне в ръцете на краен националист, чиито връзки с европейския основен враг - Кремъл, са безспорно доказани.

Ако не успее да изцеди в своя полза всичко до последния глас, действащият президент е заплашен от позорно отпадане.

Финиширалият трети Жан-Люк Меланшон (21%) очаквано не даде категорична подкрепа за Макрон, чиято партия е в либералния спектър, макар че думите му да не се гласува за Льо Пен са малко по-благосклонни към водача.

И докато изходът от войната за Елисейския дворец е неясен, сражението в неделя показа, че традиционните партии - социалисти и консервативните "Републиканци", трайно са загубили предпочитанията на французите. Нито един от кандидатите им не се доближи дори близо до балотажа, а събраните от тях гласове са рекордно ниски. Антисистемните партии - и отляво, и отдясно, успяха да привлекат мнозинството от френските избиратели.

Млад и уверен в себе си, френският президент обича блясъка, играта на символи и визионерството. Той щедро ги използва в срещата на върха на ЕС, която организира в двореца във Версай, демонстрирайки силата на Париж на европейски терен, без да крие близостта и влиянието (които показваше и на французите), че има сред лидерите на Европа. Но понякога това дразни, особено ако имаш зад гърба си протестите на жълтите жилетки, кризата с COVID-19, която съвсем не беше управлявана либерално, и отложената пенсионна реформа. За петте си години в Елисейския дворец настоящият президент не успя напълно да се откъсне от имиджа си на "президент на богатите", който не се нрави особено на обикновения французин.

Убеден европеец, Макрон последователно се опитваше през целия си мандат да укрепи ЕС и естествено зае мястото на Ангела Меркел след оттеглянето й от политиката в края на миналата година. Не случайно той се зае с посредничество в контактите с Владимир Путин, когото се опита (безуспешно) да убеди да се откаже от войната и стоически прекара седнал на безкрайно дългата маса в Кремъл, на която домакинът му го настани. Тогава изглеждаше, че Макрон е единственият западен лидер, с когото Путин е склонен да разговаря. Липсата на резултати не отчая френския президент. Поне не веднага.

Дори след началото на войната Макрон се опита да се позиционира като посредник, избор, който го отклони от предизборната кампания. Вероятно надявайки се на бляскав резултат, който да затъмни проблемите у дома, той положи усилия да стане единствен приемлив и за Запада, и за Кремъл посредник, но липсата на резултат (дори за хуманитарната операция за извеждане на цивилни от Мариупол) показа, че тази сметка може да не е била толкова прецизна. В последните седмици Макрон се оттегли от международните дела и от телефонните разговори с Путин, за да се опита да навакса с изоставането на вътрешните проблеми, които повече вълнуват избирателите му.

В същото време Марин льо Пен, която от години се ползваше от руско финансиране за политическата си дейност, без колебания се разграничи от Путин, след като първите кадри от ужаса на войната стигнаха до френските данъкоплатци. Тя се покая за връзките си с Москва и се закле, че ги оставя в миналото, както и опитите да влезе в Елисейския дворец. В това, което нарече последната си кампания, французите видяха една различна Льо Пен - по-умерена, говореща по-гладко и по-компетентно, пазеща се внимателно от крайни изказвания, които биха могли да стреснат по-консервативните й симпатизанти. Льо Пен, която показва котките си, ръкува се избиратели по пазарите, не пропуска малките градове в дълбоката провинция и дори си отвори акаунт в "Инстаграм", изглежда много по-приемлива за избирателя, който търси промяната, но се опасява дали тя няма да е прекалено радикална.

Наблюдателите забелязаха, че Марин льо Пен успя да превърне съперника си за крайно десния вот Ерик Земур в свой най-добър съюзник. Използвайки го за "гръмоотвод", тя успя да се покаже като по-умерена и затова по-приемлива алтернатива. Льо Пен успя да избегне големи скандали, а когато такива имаше - като измяната на племенницата й Марион Марешал-Льо Пен, която премина в лагера на Земур, ги използва да се покаже като наранена и уязвима жена.

Вестник "Монд" написа, че зад по-сресаните фрази на една "по-човечна" Льо Пен посланията остават също така крайни, що се отнася до реда и закона. В. "Еко" забеляза, че тя сравнява "терора на наркомафиите" с ислямизацията на французите, което като концепция не се отличава особено от досегашните ѝ постановки на крайно десен политик. Марин льо Пен също така последователно отхвърля "мултикултурализма" и продължава да обещава, че ще изключи имигрантите от някои граждански права, ще експулсира нелегалните имигранти и чужденците, които не са работили една година.

Бен Джуда от американския Атлантически съвет каза, че ако бъде избрана за президент, Марин льо Пен, която финансира кампанията си със заем от Унгария, ще бъде един "втори супер-Орбан", който ще работи за разпадането на ЕС.

Претендентката е противник на санкциите срещу Русия, тъй като казва, че те ще засегнат стандарта на живот на обикновените руснаци, а темата за покупателната способност на французите е една от водещите в кампанията й. Льо Пен също така отказваше да нарече Владимир Путин военен престъпник или диктатор, но след зверствата в Буча, които бяха показани на света от репортери на агенция "Франс прес", тя призна за извършването на военни престъпления в Украйна.

Льо Пен и Макрон ще се явят на телевизионен дебат на 20 април, който вероятно ще е решаващ за настроенията на избирателите. При такава малка дистанция всяка стъпка на двамата претенденти за Елисейския дворец през следващите две седмици ще бъде внимателно следена. Всяко отклонение или проява на слабост или колебание може да са решаващи за изхода от състезанието, което е повторение на балотажа на президентските избори през 2017 г.

Предстои да видим дали техните избиратели ще подкрепят така масово центриста Макрон, както през 2017 г., когато гласуваха за него, приемайки "по-малкото зло", за да предотвратят крайната десница да спечели президентските избори. Този път е възможно това да не е достатъчно и Макрон да трябва да загърби позлатата и да слезе сред работническата класа, за да търси допълнителна подкрепа.

Въпреки че има реален шанс да победи, Льо Пен все пак е в позиция на догонваща. Според в. "Еко" дори всички гласове на кандидатите от десния спектър да бъдат прелети на Льо Пен, те няма да са й достатъчни. А и Макрон, който въпреки малката разлика е фаворит, сигурно има скрити козове в ръкава си.

Би Би Си написа, че макар историята да ни дава втора възможност за директен дуел Макрон - Льо Пен, този път секундантите ще са различни, защото анти-Льо Пен гласуването намалява, а това срещу Макрон расте.