Животът е труден за търсещите убежище в Италия - на повечето е отказан статут на бежанци, забранено им е да работят легално и според социологическите проучвания са изправени пред дискриминация. Сега нещата изглежда ще се влошат още повече, пише "Ройтерс".

След скорошната си изборната победа Джорджа Мелони се очаква да стане министър-председател по-късно този месец начело на дясна коалиция, която се зарече да предприеме мерки срещу имиграцията и да затегне граничния контрол.

Сред обещаните мерки са ускорено репатриране и по-строги правила за убежище. Мелони също така призова за морска блокада на Северна Африка и за подновяване на ограниченията за спасителни кораби на благотворителни организации.

Бушшоьер вижда очакваните мерки в Италия като част от по-широките европейски усилия за ограничаване на бежанците. "В момента не виждам нито едно нещо, което да ме кара да се надявам, че нещата за мигрантите ще се подобрят.

Скоростта и мащабът на италианските мерки вероятно ще зависят от това кой ще стане вътрешен министър.

Основният политически съюзник на Мелони, Матео Салвини, който оглавява дясната партия "Лига", заемаше поста през 2018-2019 г. и въведе серия от антиимиграционни мерки. Оттогава някои бяха размити и Салвини заяви, че иска позицията обратно, за да възстанови така наречените си укази за сигурност.

Но според политически източници Мелони е против неговото искане и предпочита по-малко конфронтационен подход с надеждата да осигури подкрепата на Европейския съюз.

Вълна от търсещи убежище през 2014-2016 г. превърна миграцията в горещ политически въпрос и подхрани възхода както на "Лига", така и в по-малка степен на партията на Мелони "Италиански братя".

В пика през 2016 г. 181 хил. мигранти достигнаха Италия по море. Мерките за възпиране доведоха до рязък спад и през 2019 г., годината, в която Салвини ограничи достъпа на кораби на благотворителни организации до Италия, пристигнаха само 11 500.

Според последните данни 519 хил. души живеят в Италия без документи, което е по-малко от 1% от общото население.

Пред "Ройтерс" преди изборите на 25 септември Мелони каза, че иска ЕС да плаща на либийските власти да спират мигрантите, които се насочват към Италия, а военноморски патрули да следят спазването на сделката.

Тя отхвърли опасенията за нарушения на правата на човека в Либия и каза, че подобна сделка ще прилича на подписаната с Турция през 2016 г., според която Брюксел плаща на Анкара да приютява бежанците и да ги спира да тръгват към Европа.

Според сегашните разпоредби на ЕС, допълни тя, молбите за убежище на мигрантите, които достигат до Италия, трябва да бъдат обработени там - процес, който може да отнеме месеци или години. "Ако ги пуснем да влязат, но те не могат да отидат на север, Италия се превръща в бежанския лагер на Европа", смята тя."Това не е разумно".

В стремежа си да възпира бъдещите бежанци Салвини затегна правилата, при които може да бъде предоставен статут на убежище.

През 2017 г., годината, преди той да встъпи в длъжност, Италия е одобрила 41% от молбите за убежище, показват официални данни. През 2019 г., когато правилата бяха изцяло в сила, тази цифра падна до 19%, но през 2021 г., когато указът му беше частично отменен, тя се върна до 42%.

Папа Мамкеур Уейд, 47-годишен от Сенегал, разказва, че е чакал 11 години, преди най-накрая да получи разрешение за пребиваване в Италия през юли, което му позволява да получи легална работа. Но то е валидно само до 2024 г. и той се опасява, че няма да бъде подновено от новото правителство.

Уейд смята, че Италия прилага двойни стандарти, отбелязвайки, че украинците, бягащи от инвазията на Русия, са получили автоматични едногодишни разрешения за пребиваване и са били поставени начело в списъка на чакащите за настаняване.

Мелони нарече украинците "истински бежанци", като заяви пред парламента през март, че правителството трябва "да се възползва от момента" и да изгони всички "нелегални мигранти".

В автобиографията си от 2021 г. "Аз съм Джорджа" Мелони посочва, че масовата миграция размива етническата идентичност и че Италия трябва да благоприятства приемането на християни и хора, "колкото е възможно по-съвместими с нашата собствена национална общност".

Абубакар Сумахоро, чернокож мюсюлманин от Кот д'Ивоар, не би паснал на нейния национален портрет. Той идва в Италия през 1999 г., работник е и получава италианско гражданство преди десетилетие.

Освен това току-що бе избран в парламента от лява партия и обещава да се бори с всякакви опити за ограничаване на правата на мигрантите.