През септември в Чехия се случиха няколко важни от политическа гледна точка събития - протести в Прага и избори за местна власт и Сената, на които опозицията постигна значителни успехи. Всичко това придаде нова динамика на процесите в страната и въпросът сега е доколко тези събития имат потенциала да разместят политическите пластове в Чехия, особено на фона на тежката енергийна ситуация в цяла Европа заради войната в Украйна.

В края на миналия месец опозиционната партия "Действие на недоволните граждани" (АНО, акронимът на чешки означава "Да") на бившия премиер, милиардера Андрей Бабиш, победи в повечето големи градове в Чехия на избори за местна власт, които се възприемаха като тест за управляващата коалиция на сегашния министър-председател Петър Фиала и лакмус за обществената подкрепа за подхода на коалицията за справяне с енергийната криза, припомня "Ройтерс".

Чехия, подобно на много страни от Евросъюза, се бори с висока инфлация, основен катализатор за която са покачващите се цени на енергията. Опозицията отстоява тезата, че правителството не се справя в сегашната ситуация.

Но този безспорен успех на АНО донякъде заблуждава, тъй като 38 099 от общо 61 796-те места в общинските съвети, които трябваше да бъдат попълнени на изборите, всъщност отидоха при различни обединения на независими кандидати - характерна особеност на чешките избиратели, които на местни избори масово предпочитат да гласуват именно за такъв тип кандидати.

Освен това като абсолютен брой на получените мандати в местните парламенти АНО остана зад две от формациите от управляващата коалиция - Гражданската демократическа партия (ГДП) на премиера Фиала и християндемократите.

Успоредно с изборите за местна власт бяха произведени и такива за попълване на една трета от мандатите в 81-местния Сенат.

На тях партията на Фиала взе осем от общо 27-те места в горната камара на чешкия парламент, които трябваше да бъдат попълнени, което означаваше, че партиите от управляващата коалиция на практика запазиха доминацията си в Сената, посочва "Асошиейтед прес".

На сенатските избори, които бяха произведени в два тура, управляващите политически сили спечелиха общо 18 мандата.

Всичко това показва, че големите демонстрации срещу правителството в чешката столица в последно време, породени от действията му за справяне с енергийната криза и подкрепата му за Украйна във войната с Русия, не са донесли политически дивиденти на опозицията, отбелязва "Асошиейтед прес".

Единият от тези два големи протеста се състоя на 3 септември на емблематичния Вацлавски площад в Прага и в него участваха около 70 хил. души, приковавайки вниманието на световните медии.

Вторият се състоя миналата сряда, непосредствено преди втория тур на сенатските избори, и отново привлече десетки хиляди в центъра на столицата, припомнят агенциите.

В Чехия водеща в законодателния процес е долната камара на парламента Камарата на депутатите, а Сенатът играе важна роля при приемането на конституционни поправки и назначаването на съдии в Конституционния съд.

След руската инвазия сегашното чешко правителство застана твърдо зад Украйна, отбелязва "Асошиейтед прес". Чехия дари на украинската армия различни видове въоръжение, включително танкове, и прие на своя земя около 430 хил. бежанци от Украйна.

В сряда стана ясно, че за тази година от Чехия е изнесено военно оборудване за Украйна за 47 милиарда чешки крони (около 1.9 млрд. долара), съобщи ДПА.

Данните обяви чешкият министър на отбраната Яна Чернохова в Прага, цитирана от осведомителната агенция ЧТК. Тази сума е доста над досега известното.

Също в сряда чешкият президент Милош Земан призова за твърд отговор на Запада, в случай че Владимир Путин използва ядрено оръжие в конфликта в Украйна.

Как ще се развият по-нататък събитията в чешката политика, предстои да видим, но засега опозицията не съумява да разклати значително позициите на управляващите. До следващите парламентарни избори през 2025 г. има още доста време, през което може да се случат много неща, особено с оглед на непредвидимата обстановка около конфликта в Украйна.