Подслушването без мотиви е възможно, смята експерт на Съда на ЕС по българско дело
Посочването на конкретни мотиви за искане на разрешение за подслушване не е задължително, казва генералният адвокат на Съда на ЕС по българско дело, внесено във висшия съд на Европейския съюз, съобщиха от Люксембург.
"Само по себе си правото на ефективен съдебен контрол не изисква във всички случаи издалият разрешението съд да посочи със свои думи защо смята, че условията за издаване на разрешението са изпълнени. Генералният адвокат приема за достатъчно мотивите за издаване на разрешението да могат да бъдат надеждно установени", се казва в мнението, което магистратите ще вземат предвид при окончателното гледане на делото.
Висшият съд на ЕС е сезиран от вече разпуснатия Специализиран наказателен съд, който иска разяснения дали българското право за защита на личната несъприкосновеност и европейското право. Мнението на Люксембург се търси по дело срещу трима гранични служители от летище София и още две лица, разследвани за организиране на канал за незаконни мигранти от Бангладеш и Ирак.
По време на разследването петимата са били следени, подслушвани и записвани с разрешение на председателя на Специализирания наказателен съд, но без за това да са посочени индивидуални мотиви. Вместо това разрешенията са издадени на еднакви бланки и специализираната прокуратура се е усъмнила дали събрани по този начин доказателства могат да се признаят за валидни.
Според генералния адвокат на европейския съд, ако са посочени мотиви, то те именно са убедили съда да разреши наблюдението, но ако няма такива, то трябва да се приеме, че мотивите са надлежно установени. Генералният адвокат обаче подчертава, че тези мотиви трябва да могат да бъдат установени и обжалвани от обвиняемия.
Ако обаче мотивите са представени допълнително, то съдът има право да изключи събраните чрез подслушване доказателства от делото.
В мнението на експерта се казва:
"От една страна, генералният адвокат стига до извода, че Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации допуска национална практика, при която подслушването, записването и съхраняването на телефонни разговори се разрешава чрез общ бланков текст, в който се твърди, че законовите разпоредби са спазени, но който не съдържа индивидуализирани мотиви, ако обвиняемият - обект на подслушването, като прочете едно до друго разрешението и искането за разрешение, може да
установи и ефективно да обжалва мотивите за разрешението.
От друга страна, генералният адвокат приема, че националният съд, който установи, че определени доказателства са събрани незаконосъобразно въз основа на разрешение, което не е било надлежно мотивирано, не може да поправи тази нередност, като позволи мотивите на това разрешение да бъдат представени с обратно действие, а следва да изключи тези доказателства от общия доказателствен материал."
Според практиката на съда в Люксембург огромна част от мненията, представени от генералния адвокат се приемат в окончателното решение на съда, но това не е задължително и предстои в скоро време да излезе официалното тълкувание на магистратите.