Словения може да има първата си жена президент
Словенците днес ще имат възможност да се включат в две надпревари - като бегачи в Люблянския маратон и като гласоподаватели в президентските избори.
След маратона победителят ще бъде ясен. След приключването на изборния ден обаче едва ли ще бъде ясен крайният победител за президентския пост.
На седмите президентски избори в Словения след обявяването на независимостта на страната през 1991 година словенците ще избират измежду седем кандидати. Сигурно е, че държавният глава ще бъде нов, почти сигурно е, че ще бъде избран на втори тур, а има и вероятност за първи път жена да стане президент на Словения.
Настоящият държавен глава Борут Пахор е на този пост за втори пореден петгодишен мандат и според словенската конституция няма право да се кандидатира отново.
На президентските избори през 2017 година той се яви като независим кандидат, но бе дългогодишен лидер на лявоцентристките Социалдемократи. Пахор бе премиер на Словения в периода 2008 - 2012 г. - в навечерието най-тежката финансова криза в историята на Словения. През 2013 г. страната едва избегна международна спасителна помощ за банките си, обременени от лоши кредити. Преди миналите президентски избори Пахор стана известен с прякора Краля на "Инстаграм" заради снимките, които качва в социалната мрежа, показващи го как изпълнява задълженията си, но и как спортува. |
Тези избори преди всичко ще бъдат краят на десетилетието на Борут Пахор, когото много словенци ще запомнят като президент, който имаше много да каже, но беше шокиращо мълчалив, когато гласът му беше най-нужен, т.е. когато предходното словенско правителството на Янез Янша се опита да използва пандемията, за да ограничи човешките права и да приравни Словения с Унгария на (премиера) Виктор Орбан, коментира за БТА словенският анализатор Аляж Пенгов Битенц.
От президентските избори той очаква "връщане към повече държавност и по-малко егоцентричност."
Президентът на Словения има до голяма степен представителна функция, но той е главнокомандващ на въоръжените сили и номинира някои от най-високопоставените държавни служители, в това число управителя на централната банка и конституционни съдии. Повечето от номинациите на държавния глава трябва обаче да бъдат потвърдени от парламента.
Аляж Пенгов Битенц отбелязва, че се водят дискусии за евентуално разширяване на президентските правомощия, които да му дават право не просто да номинира, а направо да назначава, без да е нужно одобрението на парламента.
Тази година се очертава като маратонска за словенските избиратели като се има предвид, че през април в страната се проведоха парламентарни избори, в неделя предстои първи тур на президентските избори, а за ноември са насрочени местни избори и евентуално на 13 ноември - втори тур на изборите за държавен глава. |
Парламентарните избори спечели новата лявоцентристка екологична формация "Движение Свобода" на сегашния премиер Роберт Голоб, като успя да изпревари дясноцентристката Словенска демократическа партия (СДП) на Янез Янша.
След парламентарните избори на 24 април и промяната във властта президентските избори в неделя ще измерят отново политическия пулс на гражданите, пише в коментар журналистът на словенския вестник "Вечер" Матей Грошел.
Сега, ако се съди по анкетите, главният въпрос е кой ще се изправи на балотажа срещу 46-годишния Анже Логар, влязъл в президентската надпревара като независим, но с подкрепата на СДП, в чието правителство беше министър на външните работи.
В сравнение с неуспешната му кандидатура за кмет на Любляна преди четири години, този път той залага на ясно разграничение от политическата си принадлежност, което му отрежда ролята на един от най-сериозните кандидати за окончателната победа, пише Матей Грошел.
Според резултатите от тазседмична анкета на агенция "Медиана" за вестник "Дело" и телевизия ПОП ТВ най-много избиратели биха дали гласа си за Анже Логар - 30.1 процента. След него се нарежда адвокатката Наташа Пирц Мусар, за която биха гласували 20.5 процента от анкетираните, и евродепутатът Милан Бърглез, кандидат на управляващото "Движение Свобода" и Социалдемократи, който би бил подкрепен от 17.4 процента.
Poll of Polls на "Политико" очертава същата подредба на водещите претенденти за президентския пост:
- Анже Логар (33%),
- Наташа Пирц Мусар (27%),
- Милан Бърглез (20%).
Подкрепа от около или под 10 на сто получават останалите четирима кандидати - депутатът от партия "Нова Словения", бивш министър на труда, Янез Циглер Крал, кметът на община Кочеве, Владимир Пребилич, който се явява като независим кандидат с подкрепа от зелената партия "Весна", кандидатът на партията Левица Миха Кордиш и Сабина Сенчар, която се явява на изборите с подкрепата на популистката партия Ресни.ца ("Истина").
Според анализаторите най-оспорваната надпревара на първия тур ще бъде между кандидатите от лявоцентристкия политически спектър - Наташа Пирц Мусар и Милан Бърглез.
Има сравнително добри шансове Словения да избере първата си жена президент тази година. Независимият кандидат Наташа Пирц Мусар води (макар и с малка преднина) сред няколкото лявоцентристки кандидати, коментира Аляж Пенгов Битенц.
Смята се, че който и лявоцентристки кандидат да се изправи срещу Анже Логар от СДП на втория тур, в крайна сметка ще спечели изборите, допълва той.

Милан Кучан, първият президент на независима Словения, обяви, че ще гласува за Наташа Пирц Мусар, заявявайки, че е дошло времето жена да стане президент на Словения.
54-годишната Наташа Пирц Мусар е доктор по право, адвокат, сред клиентите й се посочват съпругата на предишния президент на САЩ Доналд Тръмп - Мелания Тръмп, както и на представители на Социалдемократите. Пирц Мусар е работила също така като журналист и телевизионен водещ.
Нейният най-сериозен опонент е 55-годишният Милан Бърглез. Той е доктор в областта на международните отношения. Бил е председател на словенския парламент, а от 2019 е евродепутат. Член е на Социадемократите.
Дребните неща ще решат кой ще стигне до финала, всеки детайл ще е важен за спечелването на подкрепата на избирателите в лявоцентристкия политически спектър, коментира журналистът от в. "Вечер" Матей Грошел.
Около 1.7 милиона словенци имат право на глас в неделя при население на страната от 2,1 милиона. На първия тур на предишните президентски избори през 2017 година избирателната активност бе около 43.5 процента, а на втория около 42 на сто - рекордно ниска за президентски избори след обявяването на независимостта на страната. |
Според Аляж Пенгов Битенц словенците сега са по-заинтересовани от тези избори, отколкото преди пет години.
Много неща се случиха оттогава и активизирането на избирателите беше феноменално през последните две години и нещо. Интересът се засилва допълнително и от факта, че в тази надпревара действащият президент не може да се включи, така че, независимо от всичко, страната ще има нов държавен глава, коментира за БТА Аляж Пенгов Битенц.