Повече от половината ромски деца в България посещават сегрегирани училища

На живо
Дебатът в парламента дали Мария Филипова да стане заместник-омбудсман

Повече от половината ромски деца в България посещават сегрегирани училища

Повече от половината ромски деца в България посещават сегрегирани училища
В България 64% от ромските деца на възраст между шест и 15 години посещават училища, в които всички или повечето деца са роми. Това показва проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2021 г., проведено сред роми в България, Словакия, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Румъния, Испания, както и в Северна Македония и Сърбия, две присъединяващи се страни към ЕС. В България данните са събрани от Националния статистически институт с подкрепата на европейската агенция през втората половина на 2020 г.
Делът на децата в сегрегирано училище в България е вторият най-висок сред изследваните страни (малко по-висок е единствено в Словакия - 65 на сто) и се е увеличил спрямо 2016 г., когато е бил 58%.
Ромски деца на възраст между 6 и 15 години, посещаващи училища, в които всички или повечето деца са роми (%)
Агенция на ЕС за основните права
Ромски деца на възраст между 6 и 15 години, посещаващи училища, в които всички или повечето деца са роми (%)
В България освен това 17% от анкетираните са казали, че през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани в ключови области на живота, защото са роми.
Респонденти, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани в ключови области на живота, защото са роми (%)
Агенция на ЕС за основните права
Респонденти, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани в ключови области на живота, защото са роми (%)
Шест процента (най-ниският дял сред изследваните държави) са заявили, че през последната година са били подложени на най-малко една форма на тормоз, мотивиран от омраза, защото са роми.
Респонденти, които през последната година са били подложени на най-малко една форма на тормоз, мотивиран от омраза, защото са роми (%)
Агенция на ЕС за основните права
Респонденти, които през последната година са били подложени на най-малко една форма на тормоз, мотивиран от омраза, защото са роми (%)
В риск от бедност са 71% от ромите в България, като тук се наблюдава спад спрямо 86% през 2016 г. Всъщност в България се наблюдава най-малката разлика между ромите и общото население по този индикатор (47%).
Риск от бедност (%)
Агенция на ЕС за основните права
Риск от бедност (%)
Ромите, живеещи в тежки материални лишения в България, са 62%. По висок е процентът им единствено в Гърция (84 на сто), а равен е в Северна Македония. Сред изследваните страни - членки на ЕС, в България е най-висок делът на общото население, което живее в такива условия (19 на сто през 2022 г.).
Хора, които живеят в тежки материални лишения (%)
Агенция на ЕС за основните права
Хора, които живеят в тежки материални лишения (%)
България е на второ място и по процент на децата роми, които живеят в тежки материални лишения (78%), като само Гърция е пред нея (87%).
Деца (0 - 17 години), които живеят в тежки материални лишения (%)
Агенция на ЕС за основните права
Деца (0 - 17 години), които живеят в тежки материални лишения (%)
В България 47% от ромите на възраст между 20 и 64 години заявяват, че са имали платена работа през 2021 г. или са работили през последните четири седмици (спрямо 73% от общото население за 2020 г.). Петдесет и четири процента между 16 и 24 години в страната не работят и не учат спрямо 14% от общото население.
Млади хора между 16 и 24 години, които не работят и не учат (%)
Агенция на ЕС за основните права
Млади хора между 16 и 24 години, които не работят и не учат (%)
В страната е отчетен най-ниският процент на здравно осигурени роми (47 на сто).
Здравно осигурени респонденти (%)
Агенция на ЕС за основните права
Здравно осигурени респонденти (%)
Седемдесет и два процента живеят в домакинство, в което няма достатъчно помещения, а при 18% няма течаща вода.
Недостатъчен напредък
Ромите "продължават да се сблъскват с шокиращи нива на лишения, маргинализация и дискриминация" навсякъде, отбелязва в прессъобщение директорът на Майкъл О'Флеърти. Политиците в отделните държави трябва да положат "всички усилия за борба с тази непоносима ситуация", добави той.
Документът, базиран на близо 8500 интервюта с роми в десет европейски страни, говори за "недостатъчен и твърде бавен напредък".
Резултатите от проучването показват "положително развитие в борбата срещу тормоза и насилието, мотивирани от омраза, но без реални подобрения, що се отнася до дискриминацията".
"Много държави все още не достигат етапните цели, определени в 10-годишния план на ЕС за ромите", който трябва да приключи през 2030 г., предупреждава агенцията за основните права. Организацията се опасява от последиците от пандемията и инфлацията, като напомня, че "уязвимите групи от населението и особено ромските общности" са "първите жертви".