Европейската комисия огласи в сряда планове да задължи пречиствателните станции да произвеждат възобновяема енергия и така да намалят вредните емисии в сектора, който се очаква да стане енергийно неутрален до 2040 г.

Предложението е залегнало в законодателен пакет за отпадните градски води и за реките и моретата, който е част от Зеления пакт - водещата политическа инициатива на комисията, целяща европейската икономика да стане климатично неутрална да средата на века.

Комисията смята, че ако станциите могат да правят ток от биогаз например, пречистването на отпадните води ще стане по-рентабилно. Тези, които са с по-голяма площ, ще могат да произвеждат енергия от соларни и ветрогенератори.

С промени в директивите за пречистването на градските отпадъчни води и за прясната вода се залагат по-строги правила за замърсителите на повърхностните и подземните води и пречистването на градските отпадъчни води.

Според Еврокомисията вещества, свързани лекарствени и козметични продукти, са отговорни за 73% от замърсяванията в реките, езерата, подпочвените води и затова Европейската комисия предлага принципът за замърсителят плаща, който вече е факт за въздуха, да се разпростре и върху водите.

Идеята е производителите на лекарства и на козметика да правят отчисления за пречистването на водите по схема за отговорност. Еврокомисарят за екологията Виргиниюс Синкявичюс добави, че тя ще е стимул за двете индустрии да се откажат от използването на опасни вещества, за да не трябва да плащат.

Промените ще доведат до разширяване на програмите за мониторинг, преиздаване на разрешителни за индустрията, организиране на разделно събиране на фармацевтични продукти, определяне на правила за прилагане на пестициди от фермери и домакинства или почистване на седименти и почва, за да се избегне замърсяването на водата.

Държавите от ЕС ще трябва да осигурят достъп до канализация за всички, по-специално за уязвимите и маргинализирани групи.

Властите ще бъдат задължени да проследяват промишленото замърсяване при източника, за да увеличат възможностите за повторно използване на утайки и пречистени отпадъчни води, като се избягва загубата на ресурси. Правилата за оползотворяване на фосфор от утайки ще позволят повторното им използване за производство на торове.

Предвижда се още въвеждане на мониторинг на водите за микропластмаси и за патогени като коронавируса, след като се оказа, че наличието му в отпадните води може да служи за индикатор за разпространението на COVID-19, както и за други инфекции като детския паралич или маймунската шарка. Засега наблюдението няма да е свързано с конкретни нормативи, тъй като отделянето на част от тези замърсители все още технологично не е възможно.

Законодателните промени, които трябва да получат одобрение от Европейския парламент и страните членки, преди да влязат в сила, включват и актуализиране списъците със замърсители на водата, които трябва да бъдат по-стриктно контролирани в повърхностните и подземните води.

Добавят се още 25 вещества, за които вече има факти, че влияят негативно на човешкото здраве и на природата, като PFAS (голяма група от "неразградими химикали"), използвани в готварски съдове, облекло и мебели, пожарогасителна пяна и продукти за лична хигиена, пестициди и продукти от разграждането на пестициди, като например глифосат, бисфенол А, пластификатор и компонент на пластмасови опаковки, някои фармацевтични продукти, използвани като болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства, както и антибиотици.

Освен това стандартите за 16 замърсителя, които вече са обхванати от правилата, включително тежки метали и промишлени химикали, ще бъдат актуализирани (най-вече затегнати), и четири замърсителя, които вече не са заплаха за целия ЕС, ще бъдат премахнати.

Европейската комисия очаква преговорите по приемането на новото законодателство за качеството на водите да продължат около година, като сроковете, предвидени за влизането му в сила са от 2030 до 2050 г., за да се даде време на бизнеса и администрацията да се подготвят за тях.