Еврокомисията предлага облекчаване на изискване за влизане в еврозоната
Европейската комисии предложи в сряда промени в правилата за дълга, които да позволят на всяка от 27-те държави в ЕС да договори свой собствен път за намаляване на държавния си дълг, вместо да се придържа към общ показател, който се смята вече за трудно постижим.
Досега държавите трябваше да държат публичния си дълг до 60% от БВП, което е и един от критериите за влизане в еврозоната, но след пандемията от COVID-19 повечето държави са силно задлъжнели и съществуващите изисквания за намаляване на дълга станаха нереалистично амбициозни.
Сегашното правило - страните от еврозоната трябва да намаляват дълга всяка година с 1/20 от излишъка над 60% от БВП, е тежка задача за Италия с дълг 148% от БВП или Гърция със 186%.
| "Публичният дълг остава упорито висок в някои държави членки. Добрите икономически времена често не се използват за изграждане на буфери. Почти всяка държава е нарушавала правилата по едно или друго време", заяви старшият вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис в сряда. |
Затова Еврокомисията предлага вместо сегашното правило за универсален размер всяка страна да договори свой собствен четиригодишен път за намаляване на дълга, който ще бъде одобряван от останалите държави.
Страните със значителни предизвикателства, свързани с публичния дълг, ще трябва да намалят дълга си по-бързо от тези с по-малко належащи опасения, каза Домбровскис.
Четирите години могат да бъдат удължени до седем, ако допълнителното време е оправдано от инвестиции и реформи.
Включването на инвестициите и реформите като фактор, който би могъл да спечели на правителствата повече свобода на действие, беше важно за група държави, водени от Франция и Италия.
Те твърдят, че справянето с изменението на климата, демографията или дори повишаването на отбранителните способности след нахлуването на Русия в Украйна трябва да бъдат поощрявани със специално отношение във фискалните правила на ЕС.
Ако държава със значителен публичен дълг не успее да се придържа към своя договорен план, процедурата за прекомерен дефицит ще бъде задействана по подразбиране, съобщи още Домбровскис.
В този случай Еврокомисията ще може да изисква планът за намаляване на дълга да бъде ревизиран с по-строг фискален дълг и да налага финансови санкции.
Бюджетната задлъжнялост в момента не е голям проблем за България, която към началото на годината има третия най-нисък дълг в ЕС - 22.9% от БВП, изпреварвана само от Естония (17.6%) и Люксембург (22.3%). Средната задлъжнялост на държавите в ЕС е 87% от БВП.
Като най-съществена пречка към пътя на София към еврото се сочи нивото на инфлацията, което надхвърля тавана, предвиден за държави, кандидатстващи за влизане в еврозоната.
Предложената реформа не засяга изискването за поддържане на бюджетните дефицити под 3% от БВП, което остава и е наказуемо с глоби за нарушения, които са по-малки, но по-лесни за прилагане.
По-строгото прилагане на правилата е едно от ключовите искания на така наречения пестелив лагер на предимно северноевропейски страни, водени от Германия, но официални лица казват, че Берлин все още е доста скептичен по отношение на предложенията на комисията.
Сред причините за това е дългогодишното недоверие между правителствата и институциите на ЕС, тъй като комисията се възприема от някои столици като твърде снизходителна в прилагането на законите, на които тя е пазител.
Въпреки че правилата бяха затегнати през 2011 г., давайки допълнителни правомощия на Еврокомисията, досега тя никога не е предлагала глоби, въпреки че е имала ясни случаи, когато Франция, Испания или Португалия многократно са нарушавали договорените лимити.