Еврокомисията: Кураж и политическа стабилност трябват за плана за възстановяване
България има нужда от кураж и от политическа стабилност, за да успее да изпълни плана за възстановяване и устойчивост в установените срокове. Това заяви във вторник генералният директор в Европейската комисия Селин Гауер след срещи в София с представители на държавната администрация и Народното събрание.
Гауер, която отговаря за изпълнението на плановете в европейските държави, посочи, че евентуално забавяне ще доведе до загуба на средства, като изрази тревога основно за реализацията на инвестиционните проекти в българския план поради кратките срокове, а не толкова за законодателните реформи, които според нея могат да се случат бързо, ако има политическа воля.
Някои държави вече са подали искания за трето плащане, каза Гауер, като добави, че има спешност в изпълнението на заложените мерки по българския план, за да не се акумулира забавяне, което да доведе до загуба на средства.
"Няма план Б, държавите членки са твърдо ангажирани и не искат пресрочване след 2026 г.", каза тя.
България все още е в очакване на първото плащане по плана на стойност 5.7 млрд. евро; 1.37 млрд. евро трябва да бъдат одобрени от Съвета на ЕС до началото на декември и да постъпят в българския бюджет.
Вицепремиерът за управление на европейските средства Атанас Пеканов предупреди, че второто плащане, което би трябвало да заявим до края на март, ще е най-трудното, тъй като е свързано с изпълнението на 66 мерки, 22 от които законодателни. Пеканов каза, че "много от реформите изглеждат трудни, особено в сегашната ситуация".
Той призна, че има забавяне по някои проекти, които според него отчасти се дължат на "липсата на административен капацитет и професионална компетентност в някои министерства за изпълнението на инвестиционните проекти"
Представителят на Европейската комисия определи българския план за възстановяване като "хубав, тъй като се занимава с отдавнашни проблеми пред България". Селин Гауер посочи като такива върховенството на правото, декарбонизацията, либерализацията на енергийния пазар и реформата на минималния доход.
| "За всички държави е трудно да се откажат от въглищата, но това е задължително заради общественото здраве и конкурентоспособността", посочи Селин Гауер по време на среща с обществеността и представители на бизнеса в София. |
Преди това в Народното събрание ГЕРБ и "Продължаваме промяната" влязоха в разгорещен спор дали в плана за възстановяване България е поела ангажимент да затвори въглищни централи или само да намали емисиите от тях.
Със забавяне от половин година България внесе проекта си за възстановяване от пандемията от COVID-19 в Европейската комисия миналия октомври и след близо шест месеца за привеждането му в съответствие с европейските изисквания той беше одобрен на 3 май. Заради забавянето беше изгубена възможността за получаване на авансови средства и изпълнението на мерките дотук е за сметка на българския бюджет.
На 31 август София рапортува, че е изпълнила условията за отпускане на първото плащане, но бяха необходими още десет седмици, за да бъде дадена зелена светлина за него от Европейската комисия.
През лятото Европейската комисия намали с 578 млн. евро общият размер на средствата за България заради по-бързо от очакваното й възстановяване от кризата. Брюксел предлага на София да вземе от полагаемия й се евтин заем от 4.5 млрд. евро по програмата за възстановяване от пандемията, за да може да изпълни в цялост всички заложени в плана реформи и проекти. Досега правителството не е взело решение по въпроса.
Българският план за възстановяване съдържа 47 реформи и 53 инвестиционни проекта на обща стойност 5.7 млрд. евро в четири области - зелен и цифров преход, социално включване и правна реформа.
Какво предвижда българският план за възстановяване и устойчивост - вижте:
