Новият премиер на Италия Джорджа Мелони трябва спешно да овладее раздутата пенсионна система, която поглъща повечето социални разходи на страната и изглежда все по-неустойчива на фона на растящата инфлация, пише "Ройтерс".

Рим вече има най-високата сметка за пенсии в 38-членната Организация за икономическо сътрудничество и развитие и казва, че разходите ще се повишат с 58 милиарда евро, или 19.5%, до 2025 г., тъй като растящите цени увеличават плащанията, подлежащи на индексиране.

С едно от най-застаряващите населения в света и ниска раждаемост и заетост Италия има твърде малко работници, за да поддържа нарастваща армия от пенсионери, много от които напуснаха работа, когато системата позволи много по-ранно пенсиониране, отколкото сега.

А пенсиите остават щедри: през 2020 г. средният доход на пенсионерите е бил 90% от този на служителите, показват данни на Министерството на финансите.

Въпреки че мрачната картина на демографията и растежа на Италия правят положението ѝ особено изострено, тя далеч не е единствената европейска страна, в която пенсионните системи са икономически проблем и политически "горещ картоф".

Правителството на френския президент Еманюел Макрон се опитва да прокара дълбоко непопулярна реформа, която може да повиши възрастта за пенсиониране от сегашните 62 на 65 години.

Във Великобритания последователните премиери са гарантирали системата на "тройно заключване", чрез която държавните пенсии се увеличават всяка година с това, което е по-високо - инфлация, средни доходи или 2.5%.

Мелони е изправена пред краен срок до края на годината, за да представи деветата промяна в италианските пенсии от 1992 г. насам.

Ако тя не направи нищо, рязкото увеличение на законоустановената възраст за пенсиониране до 67 години автоматично ще започне от януари при връщане към система, въведена през 2012 г. в разгара на дълговата криза, но спряна седем години по-късно.

В момента, съгласно правилата, въведени само за една година от предшественика на Мелони Марио Драги, хората получават държавна пенсия на 64 години, при условие че са работили 38 години.

Дясната коалиция на Мелони има други идеи. Тя спечели изборите на 25 септември, обещавайки, наред с други неща, да увеличи пенсиите и да избегне връщането към системата "Форнеро".

Времето изтича и министърът на икономиката Джанкарло Джорджети, човекът, който трябва да се справи с трудната задача, е в неудобно положение.

Той обещава разумна, съкращаваща дълга фискална политика, въпреки че партията му, "Лига" на Матео Салвини, се бори за правата на пенсионерите и срещу всякакво увеличение на възрастта за пенсиониране.

Сега Салвини настоява хората да се пенсионират през следващата година след 41 години работа, независимо от възрастта.

Кодоньо е на мнение, че това би било "твърде щедро", аргументирайки се вместо това за гъвкава система, позволяваща на хората да се пенсионират под законовата възраст на "Форнеро" от 67 години, ако приемат съответните съкращения на пенсиите си.

Драги, който избра временно решение, вместо да се заеме директно с проблема, също беше критикуван за спасяването на почти фалиралия пенсионен фонд за журналисти, известен с щедрите си плащания, като го сля с държавната пенсионна агенция INPS на цена за данъкоплатците от милиард евро за 10 години.

Предвид наближаването на крайния срок, Мелони може да последва примера на Драги, като избере временно решение. Една от идеите, обсъждани в коалицията, е през следващата година да се предложи пенсия на хората с 41 години трудов стаж, при условие че са на 61 или 62 години - преди поредната обещана реформа през 2023 г.

Планът на Мелони да намали подпомагането на доходите на безработните - дори когато Германия подготвя схема за основен доход "пари на гражданите", която значително повишава социалните плащания - би наклонил бюджета още повече към възрастните хора.

Роберто Пероти, професор по икономика в миланския университет "Бокони", смята, че Италия се нуждае от "културна промяна, за да се откачи постепенно от идеята, че държавата трябва да осигурява пенсиите дори на заможните".