Европейският медиен закон може да бъде отслабен от държави членки, смята експерт
Европейският закон за свободата на медиите, предложен от Европейската комисия, има несъвършенства, които трябва да бъдат изгладени. Но има опасения какви промени може да настъпят в проекта, след като държавите членки си кажат думата в законодателния процес, предупредиха медийни експерти, цитирани от EURACTIV.
На 16 септември комисията огласи предложението си за Закон за свободата на медиите, което предизвика нееднозначна реакция от страна на гражданското общество и организациите от медийния сектор. EURACTIV България организира конференция по темата във вторник, 15 ноември, преди предстоящото включване на новите играчи в процеса - Европейският парламент и страните членки.
Жули Майерчак, ръководител на офиса на "Репортери без граници" в Брюксел, изрази загриженост, че по време на законодателния процес текстът, предложен от комисията, може да бъде отслабен "особено от някои държави членки".
Попитана дали говори за "обичайните заподозрени" Полша и Унгария, тя не спомена имена, но намекна, че списъкът ще бъде по-дълъг. "Можем да очакваме известна съпротива и нежелание от някои държави членки", каза тя, намеквайки за рискове, дори ако решението бъде взето с квалифицирано мнозинство.
В този смисъл тя каза, че ролята на Германия ще бъде ключова.
"Ако загубим Германия, или ако не успеем да я убедим да подкрепи текста, това може да бъде много проблематично", подчерта Майерчак.
Евродепутатът Радан Кънев, който беше съорганизатор на конференцията, посочи, че проблемите с намесата в медиите не са свързани с личности, а са структурни. Законът за медиите е необходим, каза той, но добави, че законът трябва да се обсъжда предимно от експерти, а не от политици.
"Намесата на политиците в делата на медиите винаги е опасна, защото сме силно изкушени да регулираме медиите по начин, който ни харесва при конкретни обстоятелства. Напоследък обикновено има обратен ефект. И точно с това трябва да се борим с Европейския медиен закон", обясни Кънев.
Той акцентира върху предлаганата от комисията хармонизация, особено що се отнася до професионалните стандарти и добрите практики. Евродепутатът изрази съжаление, че всички тези стандарти попадат в препоръките, а не в разпоредбите на предложения закон. "Рискуваме да влезем в много голям капан. Вече имаме и много препоръки", каза Кънев.
Задължителните стандарти, установени от медийните професионалисти, и парите, които са под контрола на политиците, са двата ключови елемента, които не са достатъчно обмислени и разработени в проектозакона.
Той обясни, че на хартия на национално ниво повечето медии, обществени и частни, особено тези, които получават публични средства, се считат за спазващи професионалните стандарти. "На хартия явно е така", подчерта той, като намекна, че реалността е друга.
"Мога да дам много примери в България и други страни, за медии, които официално покриват професионални стандарти, а разпространяват доста вулгарна дезинформация и дори доста открита руска пропаганда по време на агресията в Украйна. Така че очевидно начинът, по който се налагат тези стандарти, не работи в момента в Европа", каза Кънев.
Той също така подчерта, че в предложения закон не се споменава европейско финансиране за рекламиране на европрограми, което е много важно и по думите му е огромна част от проблема, когато става въпрос за медийната независимост и политическото влияние на управляващите върху медиите.
Къде отиват европарите за медиите?
В България медийни експерти и независими издатели от години призовават комисията да упражнява контрол върху начина, по който се харчат бюджетите за реклама на програмите на ЕС в България. Съюзът на издателите изчисли, че тези бюджети надхвърлят приходите от реклама за всички медии в страната.
Аудриус Перкаускас, заместник-ръководител на отдел "Политика за аудио-визуални и медийни услуги" на Европейската комисия, който се изказа след Кънев, реагира, като каза, че наистина подкрепата на ЕС за реклама на европрограмите не е включена в законодателното предложение на комисията, тъй като се предполага, че финансирането от ЕС винаги се регулира от много подробни правила.
По-общо казано, той обясни, че предложението на комисията се основава на докладите за върховенството на закона.
От 2020 г. насам Докладът за върховенството на закона отбелязва значителни развития, както положителни, така и отрицателни, свързани с върховенството на закона в държавите членки. Той обхваща четири стълба: съдебната система, рамката за борба с корупцията, плурализма на медиите и други институционални въпроси, свързани с разделението на властите и взаимния им контрол.
"Дилемата за нас в комисията беше да намерим добър баланс между това да направим нещо полезно и да не стигне до нещо, което ще доведе до много силна съпротива срещу закона", каза той.
Перкаускас засегна и въпроса за медийната концентрация. Той каза, че властите в старите демокрации може да не "преследват медиите", но там "понякога индустриалните интереси имат инстинкта да притежават много медии и може би понякога ги използват за прокарване на своите бизнес интереси".
| Представителят на комисията говори и за прозрачността на медийната собственост. Според него тя също е важна от различни гледни точки: за потребителите да разберат кой стои зад доставчиците на медийни услуги, но също така за някой, който иска да навлезе на пазара, да разбере какво се случва и какви са шансове да се конкурира успешно. |
Антоанета Николова, журналист и директор на Инициативата за свободни медии на Балканите, говори за медийната собственост в съвсем различна перспектива.
Тя даде пример с България, където "дълги години имахме една тъмна личност, политик, който контролира повече от 70% от медийния пазар".
Николова говори за медиите в по-широкия регион. Държавният контрол е стратегията за заглушаване на свободните медии, каза тя, като се позова на проучване, проведено от нейната неправителствена организация. Изследването идентифицира три начина за борба със завладяването на медиите от държавата: въвеждане на по-строги регулации, за да се даде възможност за наблюдение на медийната собственост, реформи за укрепване на независимостта на обществените радио- и телевизионни оператори и избягване на политическо влияние в държавните регулатори, както и прозрачност и мониторинг на разпределянето на публични средства на медийните субекти.
Николова повдигна и въпроса за предложения Европейски борд за медийни услуги, който да обединява висши представители на националните регулаторни органи на страните членки. Тя постави под въпрос колко полезно би било в този съвет да има хора, представляващи политически назначени на лидери като унгарския Виктор Орбан.