Лекарите в малкото френско градче Льо Виган остаряват.

В опит да бъдат привлечени нови общопрактикуващи лекари, които да заменят тримата пенсиониращи се скоро, беше изграден - от нулата - интердисциплинарен медицински център. Моделът беше рекламиран като начин да се направи общата медицинска практика по-привлекателна за младите лекари.

Проблемът е, че не работи.

За пет години търсене на заместници не се е появил нито един човек, разказва "Политико".

И така, въпреки всичките им усилия да го предотвратят, градът в Южна Франция вероятно ще се превърне в още една от така наречените медицински пустини на страната.

Близо 7 милиона души във Франция нямат личен лекар. Географски погледнато, 30 процента от населението на страната живее в регион с лош достъп до общопрактикуващи лекари, казва Гийом Шовияр, научен сътрудник в Института за изследване и информация в икономиката на здравеопазването.

Каква е перспективата? Мрачна.

Сега във Франция има повече пенсиониращи се, отколкото нови общопрактикуващи лекари. Броят им вече е намалял с 5.6 процента между 2012 г. и 2021 г. А следващото десетилетие ще бъде особено трудно: въпреки че броят на обучените лекари се е увеличил през последните няколко години и правителството наскоро премахна ограниченията за местата в медицинските училища, това няма да възстанови работната сила достатъчно бързо.

Тази реалност вече е очевидна за Франсис и Мирел Долябар, на 85 и 79 години, чийто личен лекар от около 10 години в Льо Виган скоро се пенсионира.

Мирел, която е разгневена, че все още не знае кой ще бъде новият им лекар, е наясно чия е вината: на десетилетната политика, наречена numerus clausus, която ограничава броя на студентите по медицина.

Numerus clausus започва да се прилага през 1971 г. Тази политика определя броя на студентите, които ще преминат през първата година от медицинското обучение. Ограничаването на броя на лекарите се разглеждаше по онова време като цялостна победа, обяснява Шовияр: За здравното осигуряване то би укротило разходите за здравеопазване; за лекарите би означавало по-малко конкуренция и по-високи доходи.

Въздействието беше драматично.

Докато през 1972 г. имаше близо 8600 места за обучение по медицина, числото се понижи 20 години по-късно до най-ниското ниво от 3500 през 1993 г. В десетилетията оттогава се наблюдаваше бавно изкачване нагоре по кривата, докато таванът не беше премахнат през 2020 г.

И все пак Франция имаше по-малко лекари на глава от населението през 2021 г., отколкото през 2012 г., спадайки до 318 от 325 лекари на 100 хил. души.

В същото време над 44 процента от всички лекари във Франция са на възраст 55 или повече години. В целия блок над една трета от всички лекари са в тази възрастова група според данни от 2020 г.

Недостигът е такъв, че президентът Еманюел Макрон предложи схема миналия месец за насърчаване на пенсиониращите се лекари да останат на работа.

Около 10 процента от лекарите във Франция работят след пенсиониране.

Недостигът на здравен персонал не се ограничава само до лекарите - и не е само във Франция.

Повече от две години след началото на пандемията, която покоси персонала, управниците в здравеопазването и правителствата се борят да сглобят подобие на работна сила.

Недостигът на здравни работници в Европа - около 2 милиона - се усеща остро в целия континент.

В Гърция службите за първа помощ бият тревога за по-бавното време за реагиране при спешни случаи поради недостиг на персонал. В Англия не достигат десетки хиляди медицински сестри и се отчитат рекорден брой свободни работни места. Медицинските сестри оглавяват списъка на всички професии, изпитващи недостиг във Финландия. Родилните отделения в Португалия се борят да останат отворени поради липса на лекари.

Тази реалност вече заплашва продължителността на кариерата на най-младите лекари в Европа.

Много от тях или са напуснали, или обмислят да напуснат работната сила поради високи нива на "бърнаут" и други проблеми с психичното здраве.

Ситуацията е критична, като EJD предупреждава за предстоящ колапс на здравеопазването.

Трагедията на Европа е, че кризата беше предотвратима.

Този недостиг беше очакван и се изостри от пандемията, коментира Мартин Маккий, професор по европейско обществено здравеопазване в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

Европа отдавна разчита на чуждестранни здравни работници от страни с по-ниски доходи като временна мярка, допълва той.

Недостигът на лекари във Франция е свързан колкото с броя им, толкова и с географията: докато градовете, включително в района на Париж, също страдат, проблемът е особено разпространен в селските общности.

Лекарите в Льо Виган са създали интердисциплинарен медицински център, в който работят шестима лични лекари, заедно с други членове на екипа, включително психиатър, психолог, екип от медицински сестри, логопед и секретарки.

Деца тичат нагоре-надолу по светлите коридори на модерното пространство в очакване да посетят лекар, има постоянен поток от млади и стари пациенти, влизащи и излизащи от кабинетите. Часовете могат да се запазват онлайн, а посещенията на пациентите се записват в електронно медицинско досие. Екипът помага при обучението на стажанти и студенти по медицина, за да им покаже какво представлява медицината в селските райони, като дори им предлага просторно настаняване на последния етаж на центъра.

Предлагат се и още пари: новите лекари ще могат да се възползват от 50 хил. евро първоначален бонус при започване на работа - повече от предишната оферта от 40 хил. евро - и значителни данъчни облекчения за осем години.

Пускат се реклами във "Фейсбук" и в различни онлайн форуми за лекари. Нает е дори международен специалист по подбор на персонал, който да помогне за намирането на колега в Румъния или в Северна Африка.

Но никой няма да дойде.

Ако се окаже така, медицинският център ще бъде принуден да затвори вратите си - разходите за експлоатацията му, около 220 хил. евро на година, биха били невъзможни за останалите трима лекари.

Кризата с персонала във Франция повдигна спорния въпрос дали лекарите трябва да бъдат насочвани да работят в "медицинските пустини", като се ограничава тяхното настаняване в добре обслужвани райони; такива мерки вече са въведени за други здравни специалисти, като медицински сестри, акушерки и физиотерапевти.

Но натискът на правителството скоро да добави четвърта година обучение, което да се извършва в район с недостатъчно обслужване, за лекари, обучаващи се за общопрактикуващи, беше посрещнат с протести и стачки.

В момента Франция се стреми да оползотвори максимално времето на своите лекари, измествайки определени задачи от тях към други здравни работници. Нова роля, тази на медицински асистент, беше въведена през 2019 г. с цел да се облекчи административната работа и да се освободят лекарите да се грижат за пациентите.