Излекува ли се Германия от расизма 30 години след нападенията в Мьолн

Излекува ли се Германия от расизма 30 години след нападенията в Мьолн

Излекува ли се Германия от расизма 30 години след нападенията в Мьолн
European parliament (Multimedia centre)
През 1992 г. трима души загиват при расистко нападение в Германия. Оттогава страната със сигурност се е променила, но някои ксенофобски настроения остават и до днес. Какво научи Германия за 30 години? Статия на Кристоф Хаселбах за "Дойче веле".
На 23 ноември 1992 година малко след полунощ двама неонацисти хвърлят коктейли "Молотов" срещу две къщи в Мьолн, провинция Шлезвиг-Холщайн. Нападателите са ги избрали, тъй като в тях живеели турски семейства. От едната успели да се спасят всички, макар някои да имали тежки наранявания. В другата починали 51-годишната Бахиде Арслан, нейната десетгодишна внучка Йелиз и 14-годишната ѝ племенница Айше.
Вълна от расистки нападения
Тогавашната атака, непосредствено след Обединението на Германия, се вписва в цяла серия расистки нападения само в рамките на няколко месеца - в Хойерсверда, Рощток, Мьолн, Золинген. Първите жертви са в Мьолн, след което в Золинген загиват още петима души от турско семейство.
"Десните екстремисти постоянно упражняваха уличен терор и диктуваха нещата на редица места, особено в Източна Германия. Същевременно на политическо ниво и в медиите се водеха расистки дебати, подклаждащи омраза против бежанците", отбелязва Тимо Райнфранк от Фондация "Амадеу Антонио", която се бори против расизма.
Това бе време на "голямо социално изключване на мигрантите и на цветнокожите хора в почти всички сфери", казва адвокатът от Хамбург Катрин Инга Керщайн, защитавала и интересите на семейство Арслан от Мьолн. А в същото време медиите се опитват да представят нещата като безобидни, "за да спасят международния имидж на Германия след Обединението".
Хелмут Кол - против "туризма от съчувствие"
След Мьолн обаче избухва вълна от възмущение и съпричастност. Още във вечерта на нападението няколко хиляди души се събират в града на спонтанно мълчаливо шествие. В следващите дни и седмици в цяла Германия се провеждат демонстрации срещу расизма и ксенофобията.
В траурната церемония наред с присъстващите към 10 хил. души се включват и двама министри, но не и тогавашният канцлер Хелмут Кол. Той се аргументира с това, че федералното правителство не искало да се занимава с "туризъм от съчувствие".
С разследването тогава се заема Федералната прокуратура - тъй като нападението имало за цел "да накърни вътрешната сигурност на Федерална република Германия", както посочва тогавашният главен прокурор Александър фон Щал. Нападателите са изправени пред съда и година по-късно са осъдени за тройно убийство в комбинация с опит за убийство на седем души. Междувременно вече са на свобода.
Хале, Ханау и атаката срещу джамията в Мьолн
Реакциите на днешните политици в никакъв случай не биха били така хладни както на Кол навремето.
Федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер наскоро разговаря в резиденцията си с оцелели от нападенията в Мьолн, включително за трудностите, които са имали и имат с властите. В реч през август Щайнмайер отправи предупреждение към този обществен климат, който може да породи актове на насилие, и настоя държавата да стори всичко възможно за защита на хората от колективния гняв, омраза и насилие.
Как се е променил общественият климат след Мьолн? Катрин Керщайн цитира думите на своя клиент Фарук Аслан, син на загиналата Бахиде Арслан: "Това, което се е променило, е следното: днешните нацисти носят костюми и вратовръзки. Те са трудно разпознаваеми. Но продължава да ги има."
"Расистките нападения остават ежедневие за мнозина", смята и Тимо Райнфранк. Той се позовава на нападенията срещу синагогата в Хале през 2019 и срещу хората от мигрантски произход в Ханау през 2020 година, когато загинаха деветима души. Те "отново подчертаха опасността, която все още произтича от десните екстремисти в Германия".
Инцидент има и в Мьолн. В началото на септември тази година неизвестни лица извършиха палеж в тамошната джамия, в която живее и едно семейство. Никой не пострада, разследванията все още продължават.
"Държавата не ги защити"
Според Керстин Керщайн настъпилата днес промяна е в това, че "засегнатите взаимно се подкрепят и имат все по-високи изисквания към държавата, която не ги е защитила и прикрива онези, които допускат убийствата чрез бездействие, неглижиране или едностранчиви разследвания".
Според Тимо Райнфранк е "много важно политиците и обществото да осъзнаят, че расистките и антисемитските нападения не са насочени срещу един отделен човек, а срещу цели групи, респективно - срещу цялата страна".
Актуалността на темата за расизма се потвърждава и от проучване на Университета в Лайпциг. То принципно отчита спад в решително дясноекстремистките виждания на германците, но ксенофобските възгледи остават разпространени. Една трета от запитаните например смятат, че "чужденците" идват в Германия само "да се възползват от социалната държава". Също толкова много са тези, според които страната "се е напълнила с опасно много чужденци".