Унгария блокира 18 млрд. евро за Украйна, ЕС ѝ върза плана за възстановяване с вдигане на ветото

Европейският съюз обвърза във вторник одобряването на унгарския план за възстановяване и устойчивост с вдигане на ветото, наложено от Будапеща на европейската финансова помощ за Украйна.
Сложният компромис беше постигнат от финансовите министри на ЕС, след като Унгария блокира европейската финансова помощ за воюваща Украйна, за да окаже натиск на партньорите си да намалят размера на замразените европейски средства, предложен от eврокомисията заради системни проблеми с върховенството на правото и корупционни рискове за европейския бюджет.
"Решихме да разглеждаме като един пакет помощта за Украйна, плана за възстановяване на Унгария и директивата по стълб II (глобалният корпоративен данък, б.а.)", заяви чешкият финансов министър Збинек Станюра, който председателства срещата в Брюксел във вторник.
"Одобрението на пакета зависи от мерките, които взема Унгария, за да защити европейския бюджет", добави той.
Министрите поръчаха на Европейската комисия до края на седмицата да напише нова оценка на изпълнението на 17-те условия, които Унгария трябваше да изпълни, за да спаси еврофондовете, след като няколко държави, сред които Германия и Франция, изразиха резерви срещу първоначалния анализ, който ги оценяваше като незадоволителни.

Какво трябва да направи Орбан, за да вземе парите от ЕС: 17-те условия
"След това ще е само технически въпрос да се договори целият пакет, което може да стане до края на годината", увери Станюра.
Ако решение не бъде намерено преди 31 декември, Унгария ще остане без план за възстановяване, а ЕС ще трябва да помага на Украйна по тромава процедура чрез двустранни гаранции за заеми, чрез които Комисията да осигури парите за Киев.
Европейската комисия предложи да се замразят 7.5 млрд. евро от еврофондовете, предназначени за Унгария по механизма, обвързващ еврофинансирането с върховенството на закона, но препоръча да бъде одобрен унгарският план за възстановяване на стойност 5.8 млрд. евро - последният, който все още не получил "Да" от Брюксел.
В отговор Унгария заяви, че не може да подкрепи отпускането на финансова помощ за Украйна и да свали ветото си от въвеждането на глобален минимален корпоративен данък, който би трябвало да влезе в сила от 2023 г. и по който ЕС е страна.
За да убеди Будапеща чешкото председателство свали от дневния ред на финансовите министри гласуването по унгарските фондове.
В началото на седмицата Германия, Франция и още няколко държави поискаха еврокомисията да напише нов анализ, като отчете по-добре напредъка на Унгария в изпълнението на 17-те условия, договорени с Европейската комисия, от които зависи размера на замразените й еврофондове.
Междувременно Европейската комисия получи разрешение да започне да търси пари за Украйна, като с квалифицирано мнозинство беше приета поправка във финансовия регламент на ЕС и така беше заобиколено унгарското вето. За гарантирането на заемите обаче се изисква единодушие.
"Украйна изпитва сериозни финансови трудности и очаква отпускането на европейски средства още през януари", заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
"Не можем да позволим на една държава да провали или да забави тази помощ. По един или по друг начин ще осигурим парите", увери той.
Домбровскис каза, че планът е ако Унгария не отстъпи да се осигурят национални гаранции и така тя да не участва в решението за подпомагането на Украйна.
ЕС реши да отпусне 18 млрд. евро заем на Украйна за подкрепа на нейния бюджет през 2023 г., което да позволи изплащането на пенсии, заплати и други социални разходи, които Киев не може да поеме сам в състояние на война. Парите ще се изплащат по 1.5 млрд. евро месечно