Социални работници месеци наред подкрепят родено със здравословен проблем 2-годишно дете от ромската част на старозагорското село Змейово. Те са първите, които виждат Миро, чието сърце се намира отдясно, след изписването му от родилния дом и веднага се заемат да му помогнат. Семейството живее в крайна бедност.

Четиригодишният Ален произнася първите си думи, а за това принос има екип за т. нар. ранна детска интервенция към Общностния център в гр. Чирпан. Екипът подкрепя семействата на деца като Ален и им помага да преодолеят затруднения в развитието.

Общото между тези истории, разказани от УНИЦЕФ, са мобилните екипи от социални работници и специалисти за ранна детска интервенция, назначени в рамките на пилотния проект "Европейска гаранция за детето" в България, финансиран от Европейската комисия и изпълняван с подкрепата на Детския фонд на ООН.

България е една от седемте държави, избрани от Брюксел, за реализирането на такива пилотни проекти, а целта е да се набележат добри практики, които да продължат да се използват. Как да стане това разясняват национални планове за действие, а България съвсем наскоро публикува своя такъв.

Европейската гаранция за детето е инициатива на Европейската комисия и нейната цел е да предоставя насоки и инструменти за държавите от ЕС, за да се гарантира, че всяко дете в Европа, изложено на риск от бедност или социално изключване, има достъп до основни услуги:

Комисията избра 7 държави членки: България, Германия, Гърция, Италия, Испания, Литва и Хърватия, на които предоставя финансиране за изпълнението на пилотни проекти по програмата с подкрепата на УНИЦЕФ.

Целта му е да разшири достъпа и да подобри качеството на 4 вида услуги:

Пилотните дейности се изпълняват в 10 общини на територията на три области - Бургас, Сливен и Стара Загора.

Пред "Дневник" Мария Златарева, директор "Социална политика" в УНИЦЕФ - България, отбелязва, че пилотният проект е започнал през октомври 2020 г. След консултации реалното изпълнение на дейностите на местно ниво е започнало през месец март 2021 г.

Пилотният проект трябва да приключи до 31 март 2023 г. и трябва да обхване 13 280 деца и 7 960 родители, но до края не месец септември 2022 г. броят на обхванатите деца вече е 14 935.

Поради тази причина основната цел на пилотния проект е да надгради вече съществуващи социални услуги и да въведе нови подходи за работа в общността, така че чрез работа на терен да се предоставя подкрепа на най-трудните за обхващане деца и семейства.

Тя обяснява, че освен предоставяне на информация и консултиране, мобилните екипи насочват децата и семействата към други услуги и улесняват достъпа им до здравни (записване при личен лекар, ваксинации) и образователни услуги (подготовка и записване в детска градина и училище), както и до програми за трудова заетост за родителите.

Мария Атанасова, управител на Център за обществена подкрепа - община Бургас, коментира пред "Дневник", че сред малцинствените общности в началото на проекта се е забелязвало, че хората, с които са влизали в контакт, са били по-недоверчиви, с нагласа да получат материална подкрепа.

Тя изразява увереност, че "всичко което се свърши и продължава да се случва в рамките на проекта ще допринесе за промяна в нагласите и начина на функциониране на семействата".

В детската градина се учат на правила и преодоляват езиковата бариера. При тези деца, които с удоволствие посещават институцията, се забелязва голям напредък и разлики във функционирането им спрямо техните братя/сестри, които не са посещавали, изтъква още тя.

По думите ѝ ранните "бракове" са голям проблем, базиран на традиции, който ще се преодолее с времето, но е въпрос на много години работа.

Атанасова изтъква още, че проектът дава възможност да се работи изключително успешно по превенция, "нещо което до този момент, действително от съществуващите социални услуги (поне за Бургас) мога да твърдя, че не се е правило в този формат".

Тя обяснява, че принципът и насочването към услугите преди проекта е, че към социалните услуги се насочват случаи, за които е отчетен висок риск (получен е сигнал) извършено е проучване на сигнала от Отдел "Закрила на детето" и/или семейството е проявило активност, осъзнало е, че има проблем и е потърсило подкрепа.

Тя коментира, че в голяма степен разрешаването на проблемите в общността е в ръцете на общините и те полагат усилия, но има и сериозни предизвикателства, пред които са изправени: "Развитите и добре работещи социални услуги са огромен фактор в подкрепата на хора от общността, но ограниченията в бюджетите възпрепятстват възможностите за комплексна подкрепа на домакинствата и системната и целенасочена превантивна работа".

Като едно "огромно предимство на проекта" Атанасова изтъква, че към момента принципът на работа на социалните услуги е фокусиран върху решаване на проблема на конкретно дете в семейството и не е работено така комплексно, за да се обхванат и деца и проблеми, които в бъдеще биха били причина за попадане на случая в системата на закрила.

В средата на ноември България прие своя план за изпълнение на Европейската гаранция за детето.

Страната е определила амбициозна цел за намаляване на броя на децата под 18 години в риск от бедност или социално изключване със 196 750 в съответствие с европейската цел за намаляване на бедността до 2030 г., се посочва в плана.

Според данните в него България е сред държавите, в които делът на децата в риск от бедност или социално изключване е значително по-висок от средния за ЕС - 33% или около 400 хил. през 2021 г. спрямо 23.8% за ЕС (през 2020 г.).

Планът е насочен приоритетно към няколко групи деца, сред които бездомни, с увреждания, с мигрантски или етнически малцинствен произход, от семейства с ниски доходи и други.

В плана се посочва, че изпълнението му ще се финансира основно със средства от държавния бюджет и Европейските структурни и инвестиционни фондове и други източници.

От Министерството на труда и социалната политика коментираха пред "Дневник", че общо по програма "Образование" 2021-2027 г. и програма "Развитие на човешките ресурси" 2021-2027 г. са заделени над 136 млн. евро, с които се очаква да бъдат подкрепени повече от 200 хил. деца.

От социалното министерство отбелязаха още, че резултатите от проекта и добрите практики ще бъдат умножени и надградени при планирането на конкретни мерки за подобряване качеството на живот на децата в двугодишните планове за действие в изпълнение на дългосрочния план.

От там изтъкват, че "ключов момент в изпълнението на проекта е насърчаването на координацията и взаимодействието между социалните работници от отдел "Закрила на детето" и тези от социалните услуги по места и провеждането на координационни срещи между представители на социални услуги и социални работници по проекта (...) В резултат на проекта е укрепен капацитетът на системата за закрила на детето".

Част от мерките по плана за действие вече са в процес на изпълнение. На 11 ноември мярката "Бъдеще за децата" по програма "Развитие на човешките ресурси" беше отворена за кандидатстване.

Дейностите по проектите ще включват превенция на здравето и здравна профилактика, патронажна грижа за деца от 0 до 3 г., услуги за ранно детско развитие и здравно-социални услуги за деца и младежи, включително с увреждания, консултиране и посредничество за пазара на труда и други.

В края на септември 2022 г. по програма "Образование" беше обявена мярката "Обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие в училищното образование" - за подобряване на приобщаващия характер на училищната образователна система с фокус върху учениците от уязвими групи и намаляване дела на преждевременно напусналите училище.

От Еврокомисията обясняват пред "Дневник", че значително финансиране от ЕС е налично за подкрепа на прилагането на гаранцията в допълнение към националните ресурси.

Това включва Европейския социален фонд (ЕСФ+). Държави членки с ниво на детска бедност над средното за ЕС (23.4% - в риск от бедност или социално изключване 2017 - 2019) трябва да разпределят най-малко 5% от своите средства по ЕСФ+ за справяне с детската бедност. Това важи и за България.

Държави с ниво на детска бедност под средното за ЕС са длъжни да разпределят подходяща сума.

Подготовката на националните планове за действие предизвика важни дискусии в страните членки, което се надяваме да доведе до значими промени в живота на децата в нужда, отбелязват от ЕК, допълвайки: