Докато корупционен скандал разтърсва Европейския парламент, депутати и активистки групи изтъкват, че липсата на декларации за имуществото, недостатъчното информиране за контакти с трети страни и почти нулевите санкции са създали среда, в която нарушаването на правилата може да остане ненаказано или незабелязано, пише "Ройтерс".

Прокурорите подозират, че гръцкият член на Европейския парламент Ева Кайли и трима други са приели подкупи от неотдавнашния домакин на световното първенство по футбол Катар в опит да се повлияе на политиката на Европейския съюз.

Случаят, често наричан в медиите "Катаргейт", е един от най-големите скандали, засягали 27-членния блок. При свързани с него обиски следователите иззеха 1.5 милиона евро в брой, някои натъпкани в голям куфар, открит в хотел в Брюксел.

Ева Кайли направи частични самопризнания за участие в организирана престъпна група, свързана с корупция в полза на Катар и Мароко.

Откакто случаят излезе наяве, активистки групи и партии засилиха призивите си за поредица от реформи, за да се изготвят по-ясни правила за поведение за работещите в институциите на ЕС и да се възстанови доверието.

Центристката либерална група в Европарламента "Обнови Европа" каза, че регистърът за прозрачност, предназначен да показва взаимодействието с лобисти, е незадоволителен и трябва да включва представители на чужди правителства, както и бивши евродепутати. Единият от обвинените е бил депутат до 2019 г.

В регистрите за подаръците, включващи уведомления, които евродепутатите са длъжни да правят за артикули, които са получили в качеството си на официални представители, се изброяват предмети като телефон от Бахрейн, бижута от Азербайджан и парфюм от Катар, но те са кратки.

Само осем евродепутати са декларирали 46 подаръка, получени от 2019 г. насам, а за петгодишния мандат на парламента преди това са били само 15 евродепутати и 57 предмета.

Що се отнася до пътуванията, законодателите трябва да разкриват дали те са платени от трети страни, но има изключения, като например тези, които платени от "политически партии и фондации".

Председателят на Европарламента Роберта Мецола обеща миналата седмица да ръководи "силен процес на реформи".

В същия ден депутатите гласуваха с огромно мнозинство, настоявайки членовете на ЕП да бъдат задължени да декларират активи и да се забрани външното финансиране на евродепутатите или персонала, както и да се наложи забрана за дарения от страни извън ЕС.

Те също така призоваха Европейската комисия да представи предложение за независим орган по етика възможно най-скоро.

Стефан Сежурне, който ръководи групата "Обнови Европа", каза, че органът трябва да важи за всички институции на ЕС и да може да разследва и предава констатациите си на съдебните органи.

По думите му един ключов въпрос е необходимостта от външен надзор.

Даниел Фройнд, германски евродепутат от Зелените, който наблюдава парламентарната работа по темата, каза, че откакто парламентът гласува за орган по етика през 2021 г. напредъкът е бавен,

Европейската комисия планира да направи предложение за такъв орган, но не е ясно кога.

Много разследвания обхващат недекларирани пътувания извън ЕС. "Депутатите не са добри в преследването на колегите си", допълни Фройнд.

Законодателството на ЕС може и да не позволява създаването на толкова силен орган като, например, Върховния орган на Франция за прозрачност в обществения живот, но Фройнд смята, че от него все пак трябва да има ефект.