След болезнените рани, нанесени от Брекзит и от пандемията от COVID-19 Брюксел си представяше 2022-а като спокойна и дори скучна година, в която да може да си върне увереността с планово усвояване на парите по програмата за възстановяване и да се посвети на възраждане на икономиките към растеж, укротяване на инфлацията и плавното начало на изпълнението на венеца на тази легислатура - Зелената сделка.

Стигайки до средата на мандата си европейските институции, се бяха насочили към фаза - "изпълнение на обещанията", за да се подготвят за задаващите се през пролетта на 2024 г. европейски избори.

Но 24 февруари промени плановете на около 50 европейски институции, ускорявайки темпото в Брюксел до обороти, обичайни само за изборни години. Новата енергия позволи разрешаването на затлачени от години проблеми, изпаднали от дневния ред на Европейския съюз (ЕС) заради невъзможност да се намери общоприемлив изход.

Избутаните в периферията политики за енергетика, разширяване, миграция и свободно движение, еврото, качеството на демокрацията, се върнаха в дневния ред на Европа и дори успяха да съберат достатъчен консенсус сред държавите, за да бъдат придвижени напред.

Тромав и все още трудно приспособим към размерите си, ЕС непрекъснато е съпътстван от неудоволетвореност заради отчайващо бавните, прекалено болезнените и крайно недостатъчните си решения, особено по отношение на външните кризи. Европейската реакция като правило е "твърде закъсняла и твърде недостатъчна", което освен разочарование у европейските граждани, непрестанно подхранва различни напрежения между членовете на ЕС и институциите в Брюксел. Войната в Украйна обаче показа, че валящите една след друга прогнози за разпадането на ЕС, са преувеличени.

Ако се извади август, през който еврочиновниците почиват, това означава, че договарянето на всеки пакет от санкции е отнемало по-малко от месец от предлагането му от Европейската комисия до подписването от европейските правителства - скорост, която не се вижда всеки ден в Брюксел, особено, ако засяга икономически интереси.

Санкциите, насочени към омаломощаването на руската военна машина, включиха различни търговски ограничения за внос и износ на стоки, части и технологии, прекратяване на операции на руски банки, забрана за експорта на руско злато, въглища, петрол по море, стомана, водка, ограничаване на руската пропагандна машина и лишаването на 1200 руски граждани, близки до Кремъл или подкрепящи войната, да пътуват в ЕС и да държат парите си в европейски банки.

Въпреки известно запъване от Унгария, която извади руския патриарх Кирил от черния списък на ЕС и задържа санкциите срещу руския петрол, докато не договори изключение за себе си, въвеждането на ограниченията премина необичайно гладко за брюкселските стандарти, демонстрирайки последователност и категоричност в европейската позиция, на които Москва едва ли е разчитала.

Скоростта не беше показател за успешност на "енергийния развод" с Русия - най-големият доставчик на природен газ и нефт за европейския пазар. Затова пък промените са толкова революционни, че ще променят Европа за години напред. Битката за енергийната независимост отне повече от осем месеца от решението на европейските лидери през март да намерят енергиен заместител на Русия, до изместването на "Газпром" като основен вносител и отклоняването на руските танкери от европейските пристанища.

В началото на зимата Европейската комисия рапортува, че руският внос на изкопаеми горива е сведен до едноцифрени числа, ЕС е намерил нови партньори за доставки, а усилията за намаляване на потреблението - до ограничаване на търсенето.

През август ЕС забрани вноса на руски въглища, а през декември и на руски суров петрол, като през февруари влиза в сила и забраната за внос на петролни продукти от руски нефт.

Проблемите с газовите доставки, едностранно намалени от Русия, дадоха стимул на отдавна отлагани проекти като интерконектора между България и Гърция, изграждан повече от 12 г, подводната тръба между Норвегия и Полша или терминалите за втечнен газ в Германия, първият от които беше пуснат на 21 декември.

Най- трудно беше взето решението за поставяне на таван на цената на сделките за природен газ. Енергийните министри трябваше да се събират извънредно шест пъти за четири месеца преди да постигнат компромис, но предвид чувствителността на въпроса за свободата на пазара и новостта на темата, проблемът беше разрешен учудващо бързо, особено на фона на други "залежали" проблеми като миграцията и охраната на външните граници.

Затлачването на проблема с външната сигурност, след спадането на предишната миграционна вълна, придружено от нов прираст на незаконни мигранти, изиграха поредната лоша шега на България и Румъния, които от 11 години чакат да влязат в Шенген.

След като готовността на Хърватия за присъединяване беше прогласена от евроинституциите, Букурещ и София, решиха да използват момента да освежат кандидатурите си, но подцениха ситуацията и бяха разочаровани.

Погледнато от Брюксел приемането на Хърватия е връщане на Шенген сред големите европейски достижения, "близо до европейските граждани". Въпреки престижността на свободното пътуване, ЕС нямаше с какво особено да се похвали, след приемането на Швейцария в Шенген през 2008 г.

Подобна беше и стагнацията в еврозоната. След леко оживление през 2018 г., когато България, а година по-късно и Хърватия, подадоха молби за влизането й в чакалнята й, еврозоната беше изоставила въпросите за разширяването си, заради многобройните проблеми, най-вече със задлъжнялостта на някои от големите си членове.

Пандемията и вътрешната политическа несигурност охлабиха българската амбиция да стане двадесетата европейска държава, използваща официалната европейска валута, но хърватската решимост да изпълни първоначалния си план за влизане от 1 януари беше посрещната възторжено от останалите членове на еврозоната.

Всеобщият ентусиазъм съживи политиката за еврото и въпреки някои инфлационни забележки (13% годишно оскъпяване), на 1 януари Хърватия смени куната с общата европейска валута - добавяйки нов член за първи път от седем години, след приемането на Литва през 2015 г. В Брюксел на този прогрес се гледа с одобрение и доказателство, че еврото остава привлекателно и желано.

След повече от десетилетие без нови членове или кандидати Европейската комисия сериозно обмисляше да се откаже от поддържането на отделен европейски комисар, отговарящ за разширяването. Шестте държави, стремящи се към членство, не бяха постигали видим напредък от години - особено Северна Македония и Албания, технически готови от повече от десетилетие, които не можеха да започнат преговори заради ветото на България.

В края на юни френският президент Еманюел Макрон призова българските политици да изпълнят европейския си дълг, постигайки компромис, описван като невъзможен от София години преди това.

Но процесът започна не от двете балкански държави, а от Украйна и Молдова, които подадоха молби за членство почти веднага след началото на войната, и получиха кандидатски статут още в средата на годината, започвайки подготовка за начало на преговори. Киев и Кишинев се оказаха за месеци пред портите на ЕС, връщайки разширяването на съюза на дневен ред в Европа, почти 10 г. след влизането на последния нов член - Хърватия през 2013 г.

През декември Босна и Херцеговина също получи кандидатски статут и започва да се готви за начало на преговори.

Това повлече след себе си разрешаването на обраслия в доморасли спорове въпрос за преговорите със Скопие и Тирана, които най-сетне получиха признание за усилията си. София получи уверения за промени в македонската конституция, а ЕС подписа първия си договор със Скопие на македонски език, въпреки, че София продължава да отрича неговото съществуване.

Така, изненадващо и за самия него, в края на годината, ЕС се оказа с трима нови кандидати за членство и с Грузия, която получи европейско обещание. От деветте държави с кандидатски статут преговори вървят с трима, но преди европейските избори те най-вероятно ще станат шест или седем - факт, толкова неочакван в Брюксел, колкото и за Кремъл, полагащ всячески усилия да изолира ЕС от потенциални нови партньори.

Създаден от пепелищата на Втората световна война като мирен проект, ЕС с огромна неохота се задейства, когато става реч за отбрана и многобройните опити за създаване на обща армия или поне за сили за бързо реагиране, досега не са се увенчавали с успех. Години бяха нужни на ЕС да задели - при това извън бюджета си, пари за военни операции. Първите в историята 5.9 млрд. евро за седем години дори бяха вкарани във фонд, наречен Европейски механизъм за мир, за да се подчертае, че Европа не е милитаристичен проект.

ЕС направи дори повече като в условията на необявена война в съседство започна обучение на своя територия на армията на една от страните във военните действия - Украйна.

След години спорове какво да се прави с прииждащите нелегални мигранти и свади за приема на поредната лодка спасени в морето, ЕС се оказа с над 4 млн. нови мигранти, при това пристигнали само за няколко месеца. Внезапно появилите се по източните му граници бегълци от войната в Украйна надхвърлиха четири пъти броя на мигрантите, предизвикали голямата криза 2015-2016 г., но ЕС се справи с проблема, без да стигне до разпри между страните членки или нужда да агитира гражданите си за съпричастност.

По данни на ООН около 4.2 млн. украинци са се регистрирали в ЕС за временна закрила, а още около 3.1 млн., били в вече в Европа, са се върнали през лятото в Украйна.

Най-голямата тежест понесе Полша, която даде подслон и работа на всеки четвърти украинец, стигнал до Европа, успявайки за месеци да си възвърне позавехналото в спорове за независимостта на съдебната власт, уважение на Брюксел и на западните партньори.

Водоразделът на войната, видимо промени отношението на Европа към "вечните заподозрени" нарушители на европейските ценности - Унгария и Полша, които дотогава вървяха ръка за ръка под неодобрителния поглед на Брюксел.

Полша, макар все още да не е получила парите си за възстановяване от пандемията, спечели безпрецедентно одобрение на плана си на доверие, още преди да е изпълнила условията за това. Варшава взе ключа за използване на еврофондовете си до 2027 г., а многомилионните глоби, наложени й от европейския съд продължават да са висящи и от началото на войната не й е напомняно, че трябва да ги издължи.

Европейската комисия на няколко пъти отпусна на Полша средства за издръжката на украинските бежанци от европейския бюджет и видимо смекчи тона спрямо управляващата партия "Право и справедливост" заради "образцовото поведение" на поляците, които проявиха невиждана емпатия и съпричастност към украинските бежанци и съюзническа солидарност спрямо съседен Киев.

Унгария остана последната европейска държава, чиито план за възстановяване от пандемията беше одобрен само две седмици преди тя окончателно да загуби парите, и то под условия, които ще трябва да изпълни тази година, за да получи достъп до тях.

Освен това след почти тригодишно изчакване, Брюксел замрази и една трета от кохезионните фондове на Унгария до 2027 г., задействайки за първи път ново законодателство, обвързващо върховенството на правото с финансовите интереси на ЕС.

Малцина вярваха, че евроинституциите ще наберат смелост да действат заради правото на вето, което Будапеща многократно използва през последните години. Но войната направи и тези отлагания невъзможни.