Европейските лидери за българската стена: от ЕС камерите и кулите, оградата - от вас
Президентът Румен Радев получи обещаната от Австрия подкрепа за допълнително европейско финансиране за подсилване на българо-турската граница по време на приключилата рано в петък извънредна среща на върха в Брюксел.
Европейските лидери поръчаха на Европейската комисия да задели "значимо финансиране" за подсилване на управлението на външните работи, като председателят й Урсула фон дер Лайен каза след срещата, че е договорено финансиране за два пилотни проекта. Единият от тях е за подобряване на управлението на външните граници, а вторият за изработване на общи процедури за регистрация на мигрантите. Фон дер Лайен не конкретизира по кои граници ще бъдат изпълнявани проектите, но каза, че по едната има "само ограда и нищо друго".
Австрийският канцлер Карл Нехамер, който от декември настоява ЕС да плати 2 млрд. евро за изграждане на стена по българо-турската граница, като предусловие за сваляне на ветото на Виена за влизането на България и Румъния в Шенген, каза след срещата в Брюксел, че България е получила обещание за допълнително европейско финансиране.
| "Европейската комисия се съгласи да осигури значителна подкрепа", каза Нехамер, добавяйки, че гранични държави като България могат да използват брюкселските пари за граничен персонал и превозни средства (за охрана), и да използва своите собствени пари "да подсили граничната ограда". |
Според него това означава, че ЕС де факто ще плати за оградата, дори, ако казва, че няма да го направи.
Председателят на Европейската комисия обаче беше категорична, че от еврофондовете пари ще бъдат дадени само за камери, наблюдателни кули, пътища по границата за патрулиране, както и за превозни средства, с които да се извършва то.
"Съгласихме се на три източника за финансиране: национално, с което можеш да правиш, каквото смяташ за необходимо, двустранно и европейско финансиране", каза тя.
Фон дер Лайен окуражи държавите, които искат да се включат в подсилването на външните граници на ЕС, да помогнат финансово на граничните държави да ги укрепят.
Европейското финансиране от своя страна ще се насочи към "подсилване на способностите за защита на границите и инфраструктура, средства за наблюдение и оборудване", записаха лидерите в заключенията от срещата си, завършила около 3 часа тази сутрин.
Фон дер Лайен уточни, че става въпрос за "мобилна инфраструктура", като превозни средства, камери и наблюдателни кули.
Австрия предлага на ЕС да плати 2 млрд. евро на България за изграждане на защитна стена, с която да спира мигрантите, напредващи към центъра на Европа, след като през 2022 г. беше регистриран рекорден ръст от незаконни влизания, основно през Балканския маршрут.
Европейската комисия отказва да предостави средства за финансиране на преградни съоръжения, като се позовава на международните задължения на ЕС и на страните членки да да дават възможност на търсещите убежище, да могат да подадат молби за това по външните граници на съюза.
Брюксел: И оградата е стена, не даваме пари за нея
Европейските лидери се договориха да се вземе помощ от европейските агенции за границите "Фронтекс" и за убежището, за да се изработят процедури за регистрации и бързо подаване на молби за убежище и за връщането на незаконни мигранти, които нямат право да останат в ЕС.
Ще се работи и за взаимно признаване на решенията за връщане, което да ускори репатрирането, като веднъж издадено от съда на отделна държава решение за връщане, ще се прилага и от останалите, ако мигрантът междувременно се е преместил в друга държава.
Европейската агенция за убежището получи поръчение да представи предложение за разширяване на концепцията за сигурните държави, която да позволи незаконните мигранти да бъдат връщани в по-голям брой държави, от които са пристигнали. Въз основа на нея ще се изготви общ за целия ЕС списък на такива държави, в които мигрантите да могат да бъдат връщани, когато не могат да докажат основания за оставане в ЕС.
Според базираното в Брюксел издание "Политико" дискусията за миграцията е била толкова разгорещена, че германският канцлер Олаф Шолц се е намесил, да успокои страстите.
"Иска ли ЕС да се превърне в крепост", попитал той, добавяйки, че "стените не вършат работа", като дал за пример ситуацията по границата между Мексико и САЩ.
"Политико" допълва, че в крайна сметка, лидерите са се съгласили да се направи повече за подобряване на охраната по външните граници, което се тълкува като сигнал, че ЕС втърдява позицията си към незаконната миграция спрямо кризата от 2015-2016 г.
Украинското членство в ЕС
Президентът Володимир Зеленски, който участва в първата част от срещата на върха в Брюксел в четвъртък, беше безспорната звезда на събирането на лидерите. В изказване пред Европейския парламент преди него, той защити необходимостта Киев да стане бързо член на ЕС като започне преговори за членство още в края на годината.
В заключенията от срещата на върха обаче такива гаранции няма. Лидерите са записали само, че "бъдещето на Украйна е в ЕС", както и ангажимент да помагат за изпълнение на условията за постигане на членството, както и респекта си към "значителните усилия" положение от Киев да се интегрира в ЕС, както и от "решимостта на Украйна да започне преговори за членство".
ЕС потвърди ангажимента си да помага всячески на Украйна да спечели войната, започната от Русия, включително с военна помощ, срещу участието на България, в което се изказа президентът Радев.
