Ако през последните 15 г. сте следили битката на българските политически партии с Европа, няма как да сте пропуснали кампаниите, според които Брюксел забраняваше ту казаните за ракия, ту шкембе чорбата, а напоследък беше хвърлил око на българския розов домат.

Нито една от тези забрани не се случи, защото те бяха политически инспирирани, а не реални. България остава сред водещите европейски държави по употреба на алкохол, шкембето присъства в менюто на почти всеки ресторант, а розовите домати продължиха да водят по цени и по предпочитания.

Сега по политическите стендове за събиране на подписи за референдуми и в речите на активистите се появи нова плашилка, че Европейската комисия се готви да унищожи друга българска емблема - розовото масло.

До момента единственият известен факт е заявеното от Европейската комисия намерение да промени няколко европейски регламента, свързани с химическите субстанции и тяхното етикетиране.

Повечето политици и производители в България, които алармират за бъдещето на розовото масло, се позовават на кмета на Казанлък Галина Стоянова от ГЕРБ. Тя първа съобщи, че Европейската комисия смята да обяви етеричните масла за химически субстанции, за да ги забрани. От нейни интервюта става ясно, че тя черпи информация от кмета на побратимения с Казанлък френски град Грас, Жером Вийо.

През септември той лобира в Брюксел пред еврокомисаря по околна среда Виргиниус Синкевичюс Европейската комисия да не прави поправки в регулациите, които биха дали, според френския кмет, предимство на синтетични еквиваленти на ароматни масла пред добитите от производителите естествени продукти, особено на дребните и средни фирми. Грас от векове е един от центровете на разположен на север от Ница район за добив на етерични субстанции, използвани днес от парфюмерийни и козметични гиганти по цял свят.

В едно от интервюта си - за "Фокус-нюз", Стоянова казва, че "Европейската комисия предвижда да оцени естествените субстанции, получени от земеделската дейност, като химически субстанции", което ще има "огромни последици спрямо нашите региони, в които има традиционно производство на такива етерични масла".

Темата за спасяването на българското розово масло от посегателствата на Брюксел скоро е подета от партиите.

Зара Клисурова, чиято организация членуват 254 производители, каза пред "Дневник", че Европейската комисия смята да класифицира като алерген една от 24-те съставки на розовото масло - гераниол, в регулацията за химическите вещества, известна още с абревиатурата REACH (Registration, Evaluation and Authorisation of Chemicals - регистрация, оценка и разрешаване на химикалите). Това ще навреди на маслото, отблъсквайки клиентите, притеснява се Клисурова.

От Европейската комисия - единственият европейски орган със законодателни правомощия, заявиха пред "Дневник", че са наясно с критиките срещу предстоящите актуализирани химически правила, отправяни от производителите на етерични масла.

Той добави, че етеричните масла вече са класифицирани като химически вещества и са регулирани като такива в действащото европейско законодателство.

Пред "Дневник" той увери, че "текущото преразглеждане на REACH не включва никакъв план за забрана на етеричните масла, като розовото масло".

От 2007 г. регламентът REACH определя правилата за производството, регистрацията и оборота на всички химически вещества на европейския пазар. Практически той засяга всички производители и вносители и затова отварянето му за корекции винаги е съпроводено не само с голям интерес, но и с ожесточени битки.

Със своите 849 страници REACH е най-сложният законодателен документ на ЕС. Приемането му отнема седем години и е завършено малко преди влизането на България в ЕС.

REACH задължава фирмите да регистрират в Европейската агенция по химикалите всички химически вещества, продавани в ЕС. С тази регистрация те гарантират, че веществата, които произвеждат, предлагат на пазара или използват в своите продукти, нямат неблагоприятно действие върху здравето на човека или околната среда.

Химичният състав на веществата е определящ за това дали те ще бъдат определени като еднокомпонентни или са с няколко съставки. От това пък зависи как веществата ще бъдат продавани, какви анализи са необходими за оценката на безопасността им.

Съставките, добавките и примесите например трябва да бъдат идентифицирани, независимо от концентрацията им.

В списъците на агенцията за химикалите има няколко вписвания за розовото масло и за розата "Дамасцена", която се отглежда в България за производството маслото.

Според настоящата оценка на Европейската агенция за химикалите при попадане в очите екстрактът от роза "Дамасцена" причинява сериозно увреждане на очите. Освен това той има "дълготрайни вредни ефекти за водните организми, причинява дразнене на кожата и може да причини алергична кожна реакция".

Освен в козметиката екстрактът от розово масло се използва в перилни и дезинфекциращи препарати, лакове, восъци, аромати и средства за лична хигиена и затова производителите на крайни продукти са задължени да посочват върху етикетите предпазни мерки например за измиване при попадане в очите и търсене на медицинска помощ, да се пази далеч от деца и др.

Химическият състав на розовото масло включва β-фенил-етилов алкохол, цитронелол, гераниол, нерол, евгенол, метилевгенол, геранил ацетат, бензилов алкохол, нонадекан, нонадецен и фарнезол.

Според Зара Клисурова, която не само отглежда рози в Розовата долина и произвежда розово масло и други продукти, но и представлява 102-ма розопроизводители, Европейската комисия се е прицелила с поправките в една от съставките на розовото масло - гераниолът.

Клисурова казва пред "Дневник", че Европейската комисия иска да обяви гераниола, за вреден за здравето и заради това да ограничи използването на розовото масло в козметиката и за лекарства от 2025 г.

Поправки се предвиждат още за линуал и линуол ацетат, които определят качеството на лавандуловото масло - друга култура, отглеждана в България, която може да бъде засегната, казва Клисурова.

В момента Европейската агенция за химикалите определя гераниола като вещество, което може да причини сериозно увреждане на очите и предизвиква дразнене на кожата. Тя изисква поставяне на знак "Внимание" върху етикетите на продуктите, съдържащи гераниол, но за разлика на екстракта от роза "Дамасцена" не е необходимо производителите да дават указания за предпазване.

Гераниолът е официално признат в ЕС като "сенсибилизиращ кожата". Агенцията посочва още, че според 100% от регистрациите в REACH това вещество предизвиква дразнене на кожата.

В момента агенцията изследва научните данни, за да прецени дали гераниолът не трябва да се причисли и към групата на еднокринните дисруптори - химични вещества, нарушаващи функциите на еднокринната система. Това би го поставило в друга категория вещества с много по-висок риск за човешкото здраве и природата.

Зара Клисурова не е съгласна с тази оценка. Тя казва пред "Дневник", че розовото масло не е алерген, а напротив има противоалергични и дори антиракови свойства.

Председателят на браншовата организация съобщи, че разполага с писмо от директора на Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък, според което розовото масло не е вредно за хората. Институтът подготвя позиция, в която ще изложи научни доказателства за това и ще я изпрати в Брюксел, казва Клисурова.

След кръгла маса в Карлово най-големият производител на розово масло, "Българска роза" АД, също е обещал да се включи към научните доказателства в полза на розовото масло чрез оторизираната си лаборатория, уверява тя.

Пред "Дневник" Клисурова разказа, че атаката срещу гераниола в Европа не е първа и че опити за обвяването му за алерген, са били спрени преди години. Самата тя е писала тогава до здравната комисия на Европейския парламент и е получила уверения, че няма да се допусне ограничаването му.

Според нея такива кампании се организират от производители и вносители на синтетични етерични масла, които искат да ги наложат като по-евтина съставка в продуктите за пазара за сметка на естествените масла.

Клисурова споделя, че вече има запитвания от Южна Корея - традиционен купувач на българското розово масло, дали наистина продуктът е опасен.

България традиционно изнася около 5 т розово масло. През последните 10 г. насажденията се увеличиха заради програмите за субсидиране. Това обаче доведе до невъзможност да се намерят пазари за цялото производство и създаде недостиг на работни места за обирането на цвета. В следствие цената падна, а някои розопроизводители изкорениха храстите си.

Клисурова е убедена, че "не трябва да останем безучастни и преди да се разгледа този регламент да предприемем мерки, да докажем, че не е вредно".

Тя вече търси контакти с браншови организации от Франция и Испания, където производители на лавандула, според нея също недоволстват.

Земеделското министерство също се ангажира с каузата, като служебният министър Явор Гечев заяви, че се подготвя "остра позиция" и че "нямаме вариант да се примирим с това".