Отвъд границите? Защо ЕС иска регулации за кърмата
Европейският съюз регулира всякакви видове банки: във финансовия сектор, кръвни, банки за сперма.
Каква е следващата му цел? Банките за кърма.
Бюрократите в Брюксел искат да уеднаквят правилата за донорство и използване на донорска кърма в целия ЕС, пише "Политико".
Това е част от предложена от Европейската комисия преработка на законодателството, обхващащо стандартите за безопасност и качество за вещества от човешки произход (SoHO), предназначени за употреба от човека. В момента законодателството се отнася до кръв, тъкани и клетки, но ЕС иска да разшири обхвата му за всички SoHO - включително донорската кърма.
Експертите до голяма степен подкрепят плана за определяне на общоевропейски стандарти и смятат, че това ще подобри достъпността и безопасността.
Какво са банките за майчина кърма?
Жените, които имат повече кърма, отколкото е необходимо на техните собствени бебета, могат да я дарят на банка за кърма.
Тези банки проверяват донорите и събират, обработват и разпределят млякото за нуждаещи се бебета - тези, чиито майки нямат достатъчно мляко.
Въпреки че изключителното кърмене се препоръчва за всички бебета през първите шест месеца от живота им, то е особено важно за недоносените или болни новородени, казват експертите. Наред с много други предимства, кърмата съдържа антитела, които са важни за имунната система на новородените.
| В момента има 282 банки за кърма в Европа, включително в Турция и Украйна, според Европейската асоциация на млечните банки. В България има една. |
Не е ли това вече регулирано?
Донорската кърма се регулира по различен начин в отделните страни. Например, тя се смята за здравословен продукт във Франция, за храна в Германия и е некатегоризирана и нерегулирана в Румъния. И докато стандартите за безопасност са определени на национално ниво във Франция, в Белгия например са определени на регионално ниво.
Все пак има известно ниво на конвергенция. Например повечето национални насоки в света препоръчват донорското майчино мляко да бъде пастьоризирано, според Европейската асоциация на млечните банки.
Във Франция, например, млякото първо се тества за бактерии и силно замърсеното се изхвърля, обяснява Жан-Шарл Пико, професор по педиатрия, специалист по неонатология в Hôpital de la Croix-Rousse в Лион, и президент на френската Асоциация на банките за човешко мляко. След това останалата част се пастьоризира при точно 62.5 градуса по Целзий за точно 30 минути и се тества отново, преди да бъде предоставена за бебета.
Какво иска Еврокомисията?
Комисията иска да хармонизира стандартите за безопасност в целия ЕС, не само за да гарантира сигурността на бебетата, които консумират кърма, но и за да бъде по-лесно кърмата от донори, както и други SoHO, да преминават границите.
| Банките за донорско мляко са неравномерно разпръснати из целия континент. Във Франция например има над 30, но в Белгия са само четири, а в Румъния - една. Части от Европа са изправени пред недостиг на донорска кърма, докато на други места тя е в ограничени количества. |
"Има деца, които умират в Германия, защото не са имали никакво или не са имали достатъчно човешко мляко", казва Елиен Роув, специалист по кърменето в Германия и новоизбран президент на Академията по медицина на кърменето.
Центрове в Германия, които се грижат за изключително недоносени бебета без директен достъп до банка за мляко, го купуват отчасти от Белгия и Съединените щати, добави тя.
Експертите са съгласни, че наличието на хармонизирани стандарти за безопасност би улеснило трансграничния обмен на кърма, подобрявайки достъпа на бебетата до нея.
| Това включва например критерии за подбор на донори, кръвни тестове на майката за инфекции, хигиенни стандарти по време на събирането на кърмата, условия при транспортирането и тестване на млякото за бактерии, казва Пико. |
Въпреки че Комисията определя принципа на общи за блока стандарти в своя регламент, тя се стреми да ги остави на експертните органи - Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията и Европейската дирекция по качество на лекарствата и здравеопазването - които да изготвят точните научни и технически подробности.
Трябва ли на донорите да се плаща?
Дебатът за плащането за вещества от човешки произход предизвиква разногласия.
Германската инициатива за банки за човешко мляко, неправителствена организация, която популяризира банките за донорско мляко с нестопанска цел, предупреди в позиция до Комисията през 2020 г., че "етично съмнителни подходи" се използват в световен мащаб за получаване на човешко мляко от "кърмещи майки в региони с ограничени средства или от население в неравностойна в социално-икономически план позиция".
Страните от ЕС възприемат различни подходи що се отнася до компенсацията на донорите на кърма. Дарителите във Франция, например, не получават финансова компенсация. В Швеция майките получават 250 шведски крони (22.56 евро) за литър дарено мляко.
Прегръдка или кувьоз: специалистите с нови препоръки за спасяване на недоносените бебета
Предложението на Комисията включва насоки за компенсация за всички донори на SoHO, за да се позволи покриването на всякакви финансови загуби - но оставя на държавите от ЕС да определят дали да го разрешат и ако да, условията за това.
Освен банките за човешко мляко, новият закон ще се прилага и за всяка компания, която иска да комерсиализира кърмата като съставка.