Еврокомисията препоръча спиране на енергийните помощи, нов риск за въвеждане на еврото
Европейската комисия препоръча на правителствата да започнат да спират изплащането на енергийни помощи, тъй като цените на енергията вървят надолу и пикът на кризата е преодолян.
В насоки за изготвянето на бюджетите за 2024 г., представени в сряда, Комисията казва, че спирането на изплащането на помощи от държавата трябва да започне от мерките, които са насочени към целия бизнес, без оглед дали и доколко отделни сектори са реално засегнати от повишените цени.
Тъй като пазарът на труда в ЕС е много стегнат, продължаващите фискални стимули ще работят само за подхранване на инфлацията, а не за икономически растеж, каза старшият вицепрезидент на Еврокомисията Валдис Домбровскис.
Еврокомисията: Енергийна подкрепа за всеки няма да е полезна
Прекратяването на държавните помощи ще бъде обсъдено от финансовите министри на 14 март, но Домбровскис каза, че Комисията вече на няколко пъти е разговаряла с министрите, че е необходимо да се приключи с помощите.
България въведе енергийни компенсации за целия бизнес миналия май. Тогава кабинетът на Кирил Петков реши, че правителството ще покрива 80% от цените на тока за бизнеса, когато цената за мегаватчас надхвърлят 200 лв.
Нов риск пред въвеждането на еврото
Комисията потвърди, че в края на годината ще бъде отменена и т. нар. "Клауза за общо освобождаване", която беше въведена в началото на пандемията от COVID-19. Тя позволява на европейските правителства да се отклоняват от бюджетните параметри, като държавен дълг, бюджетен дефицит, инфлация, изисквани от Пакта за стабилност и растеж на ЕС, за да си помагат в кризата, като стимулират икономиката и плащат за запазването на работните места. Мярката беше запазена и след началото на войната в Украйна.
Икономическият еврокомисар Паоло Джентилони заяви, че европейската икономика вече се е възстановила и е време да се помисли за конкурентност и растеж.
| "Европейската икономика се възстанови над нивата отпреди пандемията и премина през острата фаза на шока на енергийните цени. Несигурността остава, но рисковете пред икономическия растеж, като цяло, са балансирани", заяви Джентилони в сряда. |
Отпадането на бюджетната гъвкавост ще накара правителствата отново да планират бюджетите си според критериите за добро бюджетно управление или ще им бъдат отворени процедури за прекомерен дефицит, предупреди Домбовскис. Той заяви, че тази година Комисията няма да пристъпи към корекционни мерки, но ще го направи следващата пролет, въз основа на показателите от държавните бюджети за 2023 г.
Дисциплинарната мярка се започва срещу държави, които изпитват бюджетен дефицит, по-голям от лимита на ЕС от 3% от БВП.
Отсъствието на процедура за свръхдефицит е един от критериите, на който трябва да отговарят държавите, които кандидатстват за въвеждане на еврото.
Според прогнозите на българското финансово министерство бюджетният дефицит през 2023 г. се очаква да достигне 6.6% от БВП.
България се отказа от приемането на общата европейска валута, както беше планирано от 1 януари 2024 г., тъй като не отговаря на критериите за ниво на инфлацията и още не е приела четири задължителни закона, свързани с функционирането на еврото като национална валута и със застраховането. Като евентуална следваща дата се говори за 1 януари 2025 г.
Домбровскис: Инфлацията е основната пречка за България за еврозоната, има и неприети закони
Европейската комисия заяви в сряда, че ще подкрепи всички цели за фискално затягане за 2024 г. от правителствата на ЕС, стига плановете да гарантират, че публичният дълг е на "разумно" ниво, осигурявайки повече гъвкавост от предишния универсален подход.
"Насоките (за бюджета) за 2024 г. трябва да се разглеждат като мост: между това как правилата са работили в миналото и как могат да работят в бъдеще", каза Валдис Домбровскис.
До началото на пандемията от COVID-19 през 2020 г. всички правителства в ЕС трябваше да следват общ набор от фискални правила, за да намалят дълга с 1/20 част от излишъка над 60% от БВП всяка година и да поддържат бюджетния дефицит под 3% от БВП .
Комисията предложи през ноември да се договорят индивидуални пътища за намаляване на дълга с всяка страна и да се предостави допълнително време, ако дадено правителство прилага реформи или инвестиции, които са в съответствие с приоритетите на ЕС.