На петдесетина години и решили, че в живота има и по-важни неща от работата, по време на пандемията Лиз и Иън Уудбридж напускат стресиращите си работни места, ставайки част от ранно пенсиониралите се британци, които сега се съпротивляват на призива на правителството да се завърнат, въпреки растящите разходи за живот, разказва "Ройтерс".

По ред причини, включително влошено здраве, стотици хиляди по-възрастни служители напуснаха работните си места по време и след обществените сътресения, предизвикани от COVID-19, което допринесе за хроничен недостиг на работна ръка.

Но предвид че не трябва да плащат ипотека и докато се наслаждават на новия си начин на живот в английската провинция, както 58-годишната Лиз, бивш маркетингов директор в областта на технологиите, така и Иън, 57-годишен бивш фонд мениджър, са отхврълили консултантски предложения от предишните си работодатели.

Двуцифрената инфлация е увеличила ежедневните им разходи, но не толкова, че да променят решението си, отбелязва Иън.

За правителството свиващата се работна сила е проблем, който ограничава икономическия капацитет и подклажда исканията за заплати и инфлацията. Всичко това се случва в момент, когато ръстът на Великобритания е възпиран и от свързаните с Брекзит сътресения в търговията и инвестициите.

От последното тримесечие на 2019 г. Великобритания е загубила 408 хил. работници на възраст от 16 до 64 години, според Службата за национална статистика. От тях 313 хил. са били над 50 години.

Дори на фона на скока на разходите за живот, броят на хората на възраст 50-64 години в работната сила се е увеличил само с 68 хил. от най-ниската си точка в средата на 2022 г.

Бягството на по-възрастни служители няма еквивалент в други развити икономики. Равнището на заетост сред работниците на възраст 55-64 години е намаляло повече, отколкото във всяка друга развита икономика, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Възможностите на Хънт са ограничени. Въпреки че министър-председателят Риши Сунак каза в началото на годината, че иска да използва по-добре системата за социални помощи, за да върне хората на работа, около 90% от тези на възраст между 55 и 59 години, които са се пенсионирали по-рано или са без работа, не зависят от държавни помощи, според проучване на Службата за национална статистика.

По думите на Тони Уилсън, директор на британския Институт за изследване на заетостта "почти 90% от хората, които казват, че са се пенсионирали рано ... заявяват, че вероятно или със сигурност никога няма да работят отново."

Според семейство Уудбридж правителството трябва да съсредоточи ограничените си ресурси върху подпомагането на младите, вместо да приканва възрастни хора към работа с данъчни облекчения. По думите им тяхното "златно поколение" вече се е радвало на безплатно университетско образование и по-евтини жилища, за които младите могат само мечтаят.

Бизнес групи и анализатори са съгласни, че действия в областта на грижите за децата биха били по-полезни за отключване на по-голям икономически растеж.

Икономическото благосъстояние играе голяма роля при взимането на решение за ранно пенсиониране. Въз основа на данни отпреди пандемията британската Resolution Foundation установи, че най-богатата една пета от 50-59-годишните е 10 пъти по-вероятно да се пенсионира по-рано от намиращата се в дъното една пета.

В случая на семейство Уудбридж пандемията е създала икономически възможности, които са ускорили решението им да се пенсионират по-рано, казва Иън, включително покачването на стойността на дома им близо до Лондон, който те са продали, за да се преместят в по-евтин имот в провинцията.

62-годишната Дебора Фейган се оттеглила от поста си на администратор на отделение към Националната здравна служба през април 2020 г. и живее със скромна пенсия заедно със съпруга си, който трябвало да спре работа поради проблеми с коляното.

Бивши колеги ѝ предложили да се върне на работа, но тя не иска да се връща към предишния режим на твърди смени.

Изследване на Конгреса на профсъюзите сочи, че за по-ниско платените британци на възраст 50-64 години влошеното здраве е по-честа причина за напускане на работа, отколкото ранното пенсиониране.

В сравнение с края на 2019 г. 390 хил. души повече сред британското население в трудоспособна възраст казват, че дългосрочните здравословни проблеми са причината да не са икономически активни.

Конкретно за 50-64-годишните има по-малко налични официални данни, но през годината до края на септември 2022 г. е имало приблизително равномерно разделение между ранно пенсиониране и влошено здраве сред хората, които са спрели работа от началото на пандемията.

В някои случаи по-възрастните хора, които искат да работят, трудно намират къде.

61-годишната Мая Бхосе търси позиция като маркетингов директор, за предпочитане в благотворителна организация, но опитва от година и от септември е била на едва едно интервю.

Други компании казват, че ценят по-възрастните служители заради техния опит. За Джени Холоуей, 60-годишният главен изпълнителен директор на Fashion-Enter Ltd, задържането на такива служители е приоритет, особено при наличието на по-малко европейски работници след Брекзит.

Тя е увеличила малко заплащането и е предложила гъвкави работни места и смени, за да направи компанията за облекло по-привлекателна.

Един опитен шивач може да печели 20 паунда (24 долара) на час, казва Холоуей - доста над средното за Великобритания - но на нов работник са нужни години, за да достигне този стандарт.

68-годишната Ясемин Мехмет се е завърнала във Fashion-Enter миналата година, след като за кратко се пенсионирала в края на 2021 г., за да се грижи за дъщеря си и внука си, които имали здравословни проблеми.

Докато шие на машина булчинска рокля, Мехмет казва, че парите са част от причината да се върне, но и че все още ѝ доставя удоволствие да създава дрехи, повече от половин век след като е започнала работа като 14-годишно момиче.