Еврокомисията разреши на Румъния да похарчи 103 млн. евро за заводи за батерии

Европейската комисия одобри във вторник решение на румънското правителство да подкрепи със 103 млн. евро държавни средства изграждането на съоръжения за съхранение на ток.
Мярката ще бъде частично финансирана от Механизма за възстановяване и устойчивост след положителната оценка на комисията за румънския план за възстановяване и приемането му от съвета.
Целта на схемата е да подпомогне инвестициите в съоръжения за съхранение на електричество в батерии, което позволява интегриране на възобновяема енергия, идваща от вятърни и слънчеви източници в румънската електроенергийна система.
Съгласно схемата помощта ще бъде под формата на директна безвъзмездна помощ за проекти, избрани чрез конкурентен тръжен процес.
Помощта на бенефициент трябва да отговаря на три условия - да покрива 100% от недостига на финансиране на проекта или да предоставя по 167 хил. евро за мегаватчас инсталиран капацитет за съхранение или максимална сума от 15 милиона евро. Проектите ще бъдат избрани до 31 декември 2023 г. и трябва да бъдат завършени до 31 декември 2025 г.
Европейската комисия съобщи, че е установила, че румънската схема за държавно подпомагане е необходима и подходяща за ускоряване на инвестициите в съоръжения за съхранение на електроенергия, като по този начин допринася за стратегическите цели на ЕС, свързани със зеления преход. Освен това комисията заключава, че схемата е пропорционална, тъй като помощта ще бъде ограничена до необходимия минимум и няма да има неоправдано отрицателно въздействие върху конкуренцията и търговията в ЕС.
Заложеното в българския план за възстановяване и устойчивост изграждане на завод за батерии е сред най-оспорваните проекти, като критиците му твърдят, че той е плод на лобистки интереси, а не средство за изпълнение на обещанието България да намали с 40% въглеродните си емисии.

План за възстановяване и енергетика: "електрически Чирен" ще се строи още през 2022 г.
Преди да се разпусне през януари Народното събрание задължи служебното правителство да предоговори плана с Брюксел, като оттегли ангажимента си за намаляване на емисиите, запазвайки работата на въглищните централи и след 2038 г.