БНР: България още не е поискала предоговаряне на плана за възстановяване

БНР: България още не е поискала предоговаряне на плана за възстановяване

Европейската програма за възстановяване изисква от държавите членки да направят реформи, за да ускорят прехода от изкопаеми горива към чиста енергия в изпълнение на европейската цел за постигане на въглеродно неутрална икономика до 2050 г.
Reuters
Европейската програма за възстановяване изисква от държавите членки да направят реформи, за да ускорят прехода от изкопаеми горива към чиста енергия в изпълнение на европейската цел за постигане на въглеродно неутрална икономика до 2050 г.
Българското правителство още не е внесло искане за предоговаряне на съдържанието на плана за възстановяване, което му беше възложено от Народното събрание в началото на януари. Това съобщи кореспондентът на БНР в Брюксел в сряда, като се позова на източници от Европейската комисия.
На 12 януари отиващият си парламент с голямо мнозинство поръча на служебното правителство да договори с Брюксел промени в плана, така че да не се налага затварянето на въглищните централи като средство за намаляване на въглеродния отпечатък на България.
Такова обещание в плана няма, но има ангажимент за намаляване на въглеродните емисии, което според депутатите ще доведе до необходимост за затваряне на централите, които работят на въглища.
Дори България да успее да предоговори своя национален план за възстановяване и развитие, в него трябва да останат целите, свързани с постигането на климатичната неутралност, съобщи БНР, като се позова на свои източници в Еврокомисията.
Това означава, че София трябва да отдели поне 37% от разходите по плана за климатичния преход, както и в изпълнението на специфичните препоръки, дадени на България от ЕС за постепенно декарбонизиране на икономиката, която е с най-висок въглероден отпечатък в ЕС.

"При всички положения трябва да докажете, че не можете да изпълните една или повече от определените цели. Комисията ще направи оценка за всяко нещо, за което е поискано предоговаряне", заявяват източниците на БНР в Брюксел.
Медията напомня, че във вторник енергийният министър Росен Христов заяви, че е разговарял с Европейската комисия и че правителството не се е отказало от задачата да промени съдържанието на плана, като се опита да промени ангажимента, поет от правителството на Кирил Петков за намаляване с 40% на емисиите при производството на електроенергия.
Съгласно правилата за плановете за възстановяване всички европейски държави трябва да ги предоговорят, за да ги съобразят с окончателните суми, които се полагат на държавите след последните данни на Евростат за ефекта от COVID-19 пандемията върху техните икономики. Тези данни излязоха миналото лято.
Съгласно статистиката българският план за възстановяване трябва да бъде намален с 578 млн. евро. София трябва да предложи проекти, които да отпаднат от плана или да промени финансирането, така че то да влезе в бюджета, който се полага на България по програмата на ЕС за възстановяване от пандемията от 5.7 млрд. евро до 2026 г.