Семействата на жертвите от Северна Ирландия чувстват, че справедливостта е още по-далеч
Споразумението от Разпети петък до голяма степен сложи край на три десетилетия кръвопролития в Северна Ирландия, но за много от роднините на убитите повече от 3600 души мирният договор не е направил кой знае колко, за да останат травмите от миналото зад гърба им, 25 години по-късно.
В кратък раздел в споразумението се казва, че е от съществено значение да се обърне внимание на страданията на жертвите като необходим елемент на помирението.
Последвалите разнородни мерки не успяха да постигнат тази амбиция според семействата на тези, които загинаха от ръката на националисти бунтовници, стремящи се към ирландско единство, от британската армия или от пробритански екстремисти юнионисти, които искат да останат в Обединеното кралство.
| Предложеното от британското правителство законодателство за обявяване на амнистия за бивши войници и лица, участвали в конфликта, остави онези, които все още скърбят за свои близки, да се страхуват, че каквато и да било надежда да намерят справедливост или истината ще бъде загубена завинаги. |
"Всеки път сякаш те покосяват отново и отново, чувстваш се пренебрегнат почти като вторичен продукт на споразумението от Разпети петък", каза Андреа Браун за това как тя и други, загубили свои близки, смятат, че ги е засегнал мирният процес.
"Много, много трудно е да се живее, като се знае, че целият ми живот се промени с един куршум и хората, които го направиха, никога няма да бъдат изправени пред правосъдието", заяви Браун от град Мойра, имайки предвид убийството през 1983 г. от Ирландската републиканска армия (ИРА) на нейния баща Ерик, който е бил полицай.
Браун е била ранена пет години по-късно при бомбен атентат на ИРА, отнел живота на шестима войници, и сега се придвижва с инвалидна количка. Тя казва, че се моли британското правителство да се откаже от плановете си за амнистия.
| Великобритания твърди, че съдебните преследвания, свързани със събитията от последните 55 години, е все по-малко вероятно да доведат до осъдителни присъди и че законодателството, обсъждано от депутатите, е нужно, за да се сложи край на конфликта. |
Въпреки че през последните години някои съдебни процеса се провалиха, първият бивш британски войник, осъден за престъпление след мирното споразумение, получи условна присъда през февруари за убийството на католик, застрелян през 1988 година.
В момента продължават други разследвания и съдебни дела.
Плановете на Обединеното кралство ще отменят споразумение от 2014 г., предвиждащо продължаване на разследванията. Срещу законопроекта се противопоставят всички политически партии в Северна Ирландия, ООН, Съветът на Европа, ирландското правителство и сдружения на близки на жертвите.
"Те си играят с едно много деликатно мирно споразумение тук", каза заместник-директорът на "Амнести интернешънъл" за Северна Ирландия Грейн Тегърт и добави: "Това ще създаде също и много опасен прецедент в международен аспект."
Продължаваме напред
За Алън Макбрайд, ръководител в травматологичния център УЕЙВ (WAVE), най-голямата организация на засегнатите от конфликта, това насочва вниманието към факта, че "помирението е онова, което много е липсвало" през последните 25 години.
Битката е отнела толкова дълго време, че сега се води от внуци, които никога не са срещали бабата или дядото, за чиято смърт търсят отговор, установил е Макбрайд.
"Някои хора търсят истината, някои търсят справедливост, а други просто искат признание, някакво финансово обезщетение, и някои искат паметник. Нуждаем се от това, което може да позволи всички тези неща да се случат в обществото", казва той.
Съпругата на Макбрайд, Шарън, и неговият тъст са били сред деветимата убити при бомбен атентат на ИРА в магазин за риба на улица "Шанкил роуд" в Белфаст пет години преди подписването на мирното споразумение.
Разглеждайки стари снимки на своята съпруга и малката си дъщеря Зоуи, сега на същата възраст, на която е била Шарън, когато е била убита, Макбрайд си спомня как осеяната с отломки улица е била "също като сцена от ада".
Железният ангажимент на Обединеното кралство към Белфасткото споразумение
Той си спомня и за "невероятната усмивка" на своята съпруга и за нейните "ослепителните сини очи", които "пеят, докато ти говорят".
Юджийн Рийви все още се насълзява, когато мисли за загубата на своите братя - Джон Мартин, Брайън и Антъни. И тримата са били застреляни през 1976 г. от лоялистка банда в дома им в малкото селце Уайткрос в графство Арма.
Най-големият, Джон Мартин, е прострелян 40 пъти и става "като парцалена кукла", спомня си брат му. През 2019 г. съдът в Северна Ирландия разпореди независимо разследване на предполагаемо тайно съглашение между службите за сигурност и бандата, заподозряна за убийството.
"Това абсолютно те променя. Не се доверяваш на никого след това", казва Рийви, който вече е прехвърлил 70-те.
Подобно на Рийви, Кати Макилвени се опасява, че усилията в продължилата десетилетия наред кампания ще бъдат пропилени, ако се въведе амнистия. От никого не е била потърсена отговорност за изнасилването и убийството през 1987 г. на нейната сестра Лорейн Маккауслънд, която за последен път е била видяна в бар на екстремисти лоялисти.
Синът на Лорейн, Крейг, е бил застрелян от друга лоялистка група 18 години по-късно.
"Мисля, че това иска правителството - семействата да изчезнат. Баща ми почина, но моята дъщеря ще поеме нещата след мен. Чувстваме, че си го дължим един на друг", казва Макилвени. (БТА)