Радан Кънев: Българската зелена политика не може да е само мрънкане срещу Брюксел
Радан Кънев е евродепутат от "Демократи за силна България", част от групата на ЕНП в Европейския парламент. Като член на парламентарната екокомисия той участва в подготовката на законодателството за осъществяване на Зелената сделка и има над 500 предложения за поправки. Кънев казва, че за разлика от Съвета, където правителства от времето на Бойко Борисов насам не участват активно в правенето на климатичните политики, в Европейския парламент работата е по-ефективна, доказвайки, че няма малки и големи страни. Евродепутатът коментира, че отлагането на решенията за реформа в енергетиката и други сфери, свързани със Зелената сделка, само вдига цената, която в крайна сметка ще бъде платена от гражданите и бизнеса.
Тази седмица Европейският парламент прие ключови елементи от законодателството за Зелената сделка, наречени заради тяхната значимост от ваш колега "Света троица" на Зелената сделка. Кое от тях ще се усети най-осезаемо в България?
Политически най-важна е новата схема за търговия с емисии за отопление и транспорт, тъй като за първи път търговията с емисии стига пряко до гражданите, до домакинствата. Не бих подценил и изменението на досегашната схема (СТЕ), защото те поставят енергетиката и индустрията пред нови условия, при които, ако не се трансформираш, не можеш да оцелееш. Досега и бизнеси, които не се променят, успяваха да компенсират цената с безплатни квоти от държавата или други промени в бизнес модела си, сега се залагат промени, които правят трансформацията императивна за оцеляването на всеки по-сериозен бизнес.
Прави впечатление, че законодателството за Зелената сделка ще влезе в сила след европейските избори. Така ли си спестявате политическите последици с неговия ефект върху гражданите?
Не бих казал. За подобно законодателство срокове от 3-4 години дори са доста кратки и за мен по-скоро под въпрос е дали то ще може да се задейства преди 2030 г.
Дори най-големите поддръжници на Зелената сделка казват, че тя ще е изключително скъпа и че моделът й е направен така, че европейските граждани и бизнеси ще платят цената за забавянето на глобалното затопляне. Как бихте убедили българите, че те трябва да платят част от тази сметка?
Тук имаме огромен проблем за България не защото е държавата с най-нисък БВП и доходи, а защото тези политики, които са от 20 години в ЕС, никога не са били обяснявани и прилагани освен на принципа на безкрайното мъчително отлагане с много тежък краен резултат.
Затова и аз се въздържах при гласуването на директивата за СТЕ, въпреки че смятам намерения компромис за добър, защото нивото на готовност на нашата държава и законодателство, на общественото мнение е толкова ниско, че ние рискуваме шок с влизането й в действие. Никой не събра куража да излезе да каже какво се предлага, как България се държи и гласува в Съвета, защото това е минало през подписа на поредица министри и премиери.
В повечето случаи, когато е ставала известна позицията на българските правителства, тя е да се гласува с въздържане - и за климатичния закон, и за търговията с емисии, и за енергийните характеристики на сградите, и за двигателите на автомобилите. Вие как разчитате позицията "въздържам се"?
Ние не участваме активно като правителство в дебата, нямаме принос в него, а накрая гласуваме в малцинство. Това е пагубно глупава позиция. Искам да подчертая, че в парламента нещата са коренно различни. Няма да скромнича, но в рамките на законодателния пакет, приет сега, имам над 500 предложения за изменения и съм намерил съюзници, за да ги прокарвам.
Ще дам пример с идеята за въвеждане на таван на цената на емисиите за транспорт и отопление, за да не се получи пазарна истерия, която да ги изстреля във въздуха. По нея с Петър Витанов от социалистите внесохме съгласувано и успоредно еднакви предложения, които влязоха в окончателния текст на законодателството. Успехи имаше и колегата (Андрей) Новаков в частта транспорт. Това показва, че няма малки държави и че преговори се водят с настойчивост, с последователност.
България се въздържа за новите правила за търговия с СО2 емисии в ЕС
Но българските правителства, от тези на Борисов, през служебните и за съжаление до голяма степен и кабинета "Петков", не успяха да влязат активно в темата, нито да я комуникират с обществото. С изключение на Борислав Сандов като вицепремиер за климата - той опита да координира между министерствата и да каже да обществото какво се случва.
Вие как разбирате позицията "въздържам се"? Ясно е, че това законодателство ще предизвика сътресения в България, чиято икономика е най-енергоемка, но не се гласува "против", че ясно е и че мерките са от полза за здравето, качеството на живот и бизнес средата, но не се гласува и "за"?
За мен проблемът е по-скоро в липсата на активна позиция по време на преговорите, на търсене на съюзници, на участие в мнозинства или в блокиращи малцинства по време на преговорите. Политическата криза е част от обяснението, но проблемът е десетилетен.
А как ще обясните, че правителството "Петков", в което участва и вашата ДСБ, първо заложи в плана за възстановяване намаляване на въглеродните емисии, а след като падна, подкрепи искането за предоговарянето на този ангажимент?
Бях силно изненадан от това гласуване в Народното събрание и не съм спестявал критика в разговори с колегите си по този повод.
"Тецовете са златна кокошка": заради въглищните централи ще се променя планът за 12 млрд. лв.
Това беше типичният пример как политическата нестабилност, преминаването от избори в избори превръщат парламента от законодателен орган в политическа трибуна.
Възможно ли е зад политическата пасивност в България да стои очакване, че Зелената сделка в крайна сметка няма да се случи заради войната в Украйна, енергийната криза или други обстоятелства?
Да се обърне европейско законодателство е трудна задача и дори не мога да се сетя за отчетлив пример за това. Такива решения не са въпрос на един комисар или на група зелени депутати - те са под една десета от членовете на Европейския парламент.
За разлика от правителствата, бизнесът е много наясно със случващото се. Проблемът е, че рисковете произтичат директно от европейското законодателство, а за реализиране на възможностите трябва да има българска национална политика.
Ето пример - начисляването на емисиите на ползвателите на природен газ - топлофикациите, автоматично ще доведе до поскъпване на техните сметки, а възможностите за реновиране на сгради, подмяна на инсталации не могат да се осъществят без правителствени програми.
Като най-бедна държава България може да получи значително повече пари като европейско финансиране от загубите от въвеждането на екологичните мерки.
Да, но по Фонда за справедлив преход, който трябва да компенсира енергийния преход във въглищните региони, не се направиха изискваните от Европейската комисия планове как да се направи той. Парите се отказват.
Така е, около 100 млн. евро от 2.3 млрд. лв. възможни са загубени завинаги. Ако плановете не бъдат направени и тази година, ще загубим около половината от парите.
Успоредно с това икономическите проблеми пред въглищната ни енергетика се увеличават. През 2025 г влиза в сила забраната за субсидиране на въглищната енергетика, през 2027 г. започва ограничаването на свободните квоти за търговия с емисии, през 2030 г. изтичат дерогациите за серни и живачни съединения, под които работят основните ни електроцентрали. Това са стъпки, които увеличават цената на тока от въглища, намаляват обема на производство. И в този момент, вместо да инвестираме по-бързо и умно възможните средства, ние отлагаме дори парите, които трябва да получим.
Увеличаването на използването на въглищна енергия заради перфектната енергийна буря, в която изпадна Европа, е зад гърба ни. Този период може да беше печеливш за ТЕЦ-овете и мини "Марица-изток", но заради високите цени водеше до загуби за бизнеса и за домакинствата.
Така че прочутата редукция с 40% на въглеродните емисии от 2025 г. в плана за възстановяване ще се случи. Проблемът е, че ние в момента пропиляваме шансовете да получим милиарди като компенсационни инвестиции.
Служебното правителство представи планове за строителство на нови ядрени мощности. Вие виждате ли ядрената енергетика като заместител на въглищната?
Убеден съм, че ядрената енергетика има бъдеще като един от основните стълбове на българския енергиен микс. За разлика от Германия, където делът на ядрената енергетика беше нищожен, България е по-скоро в клуба на класическите ядрени държави като Франция и Швеция.
Вероятно в обозримо бъдеще България ще има нужда от още един ядрен реактор, но за четирите, обявени от служебното правителство, ми е трудно да отговоря сериозно, дори само защото България не може да финансира такова начинание. За да водим сериозно такъв разговор, не трябва непрекъснато да сме в изборен режим и да се отърсим от корупционните апетити на енергийните играчи.
А как си обяснявате неохотата в България за развитие на чистата енергетика?
Това, което упорито не се казва на българите, особено в политическия дебат, е, че енергията от слънце и от вятър е най-евтината на пазара. Знам, че веднага ще се започне да се говори, че Брюксел ни налага нещо. Но Брюксел не е човек, а е град, в който работят българското правителство, евродепутати и еврокомисар. Второ, интересът на българския потребител несъмнено е в намаляването на сметките за енергия.
Българската държавна политика не може да се състои от мрънкане срещу Брюксел. Тя трябва да подпомогне българските граждани, да регулира подходящите финансови схеми, така че сметките да са по-малки, без гражданите да се обременяват с разходи за инвестициите.
