Евродепутатите подкрепиха в четвъртък изискване страните членки задължително да приемат част от бежанците и мигрантите, идващи в блока при голям наплив - част от силно оспорвана реформа преди евроизборите през 2024 г., предаде "Ройтерс".

Европейският парламент прие позицията си за предстоящата реформа на правилата на блока за миграцията и убежището, преди да договори окончателната ѝ форма с 27-те държави членки, които отдавна са разделени за така нареченото задължително преместване.

Някои страни, включително Полша и Унгария, отказват да приемат новопристигналите, докато други, сред които Италия и Франция - където хора от Близкия изток и Африка пристигат с лодки на трафиканти през Средиземно море - казват, че не могат да се справят сами.

Варшава, Будапеща и техните съюзници заявяват, че могат да помогнат, като предоставят пари, персонал или оборудване, вместо да бъдат законово задължени да приемат хора. Средиземноморските страни на пристигане и богатите дестинации като Германия смятат, че това не е достатъчно.

Оттогава ЕС затегна външните граници и законите за предоставяне на убежище, за да държи хората далеч, а чувствителният въпрос за миграцията изпадна от върха на политическия дневен ред на блока, тъй като пандемията от COVID-19 ограничи глобалната мобилност.

Но пристигащите през Средиземно море се увеличиха миналата година, като граничната агенция на блока "Фронтекс" отчете около 330 хил. неразрешени пристигания.

Евродепутатите на първо място подкрепиха започването на преговори с държавите членки по нов регламент за скрининг на граждани от трети страни.

Тези правила ще се прилагат на границите на ЕС за хора, които по принцип не отговарят на условията за влизане в държава членка. Те включват идентификация, пръстови отпечатъци, проверки за сигурност и предварителна оценка на здравето и уязвимостта.

В своите изменения евродепутатите добавиха независим механизъм за наблюдение на основните права, който също ще проверява надзора на границите, за да се гарантира, че евентуалните отблъсквания се докладват и разследват.

Вторият и централен законопроект определя как ЕС и неговите държави членки ще действат съвместно за управление на убежището и миграцията.

Той установява подобрени критерии за определяне на отговорността на страните при обработката на молби за убежище (т.нар. Дъблински критерии) и справедливо споделяне на отговорността.

Включва обвързващ механизъм за солидарност за подпомагане на държави, изпитващи миграционен натиск, включително след операции по търсене и спасяване в морето.

Евродепутатите одобриха и мандат за преговори по предложените промени в директивата за дългосрочно пребиваващите.

Те включват ускоряване на издаването на разрешения за дългосрочно пребиваване след 3 години законно пребиваване и възможност за интегриране на хора, ползващи се със статут на временна закрила.

Дългосрочно пребиваващите в ЕС ще могат да се преместват в друга държава членка без допълнителни ограничения за работа, а техните деца автоматично ще получават същия статут.