Еврокомисията предлага временна забрана на 5 храни от Украйна в България

Еврокомисията предлага временна забрана на 5 храни от Украйна в България

Еврокомисията предлага в петте държави, най-силно засегнати от безмитния украински внос на храни, да се наложи временна забрана за импорт на пет земеделски продукта до 5 юни
Reuters
Еврокомисията предлага в петте държави, най-силно засегнати от безмитния украински внос на храни, да се наложи временна забрана за импорт на пет земеделски продукта до 5 юни
Европейската комисия предлага въвеждане на временна забрана за пет украински храни в петте европейски държави, сред които България, които са най-засегнати от увеличения заради войната внос.
Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния писаха до председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен в края на март с искане да се вземат мерки, тъй като безмитния внос на украински храни, въведен, за да се помогне на Киев, застрашава собствените им земеделци.
Земеделският еврокомисар Януш Войчеховски съобщи във вторник вечер след заседанието на аграрните министри от ЕС в Люксембург, че петте продукта са слънчогледовото олио, слънчогледово и рапично семе, за царевица и за пшеница.
Забраната ще бъде наложена веднага, след като петте държави я приемат, и ще важи до 5 юни, когато изтича решението на ЕС за безмитен внос на украинска земеделска продукция.
Очаква се следващата седмица страните от ЕС да гласуват за едногодишно удължаване на безмитния внос на украински земеделски продукти. Ако то бъде одобрено, според Войчеховски ограниченията за петте държави би могло да се удължат до края на годината.
Преговорите между Комисията и Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния продължават, тъй като по инициатива на Варшава, подкрепена от останалите, се иска ограниченията да се разпространят върху още осем украински храни, сред които мед, захар, пилешко месо и продукти от пилешко.
Комисията не е съгласна с допълнението, тъй като предложените от нея пет земеделски продукта покриват 80% от украинския внос в тези страни. Според Войчеховски делът на останалите осем стоки е между 1-3 процента и че последиците за пазара, предизвикани от тях, могат да се разрешат с други мерки като пряка подкрепа за производителите, спешни и извънредни мерки.
"Много сме близо до добро решение", заяви Войчеховски, добавяйки, че "всички разбират исканията на петте държави".
Той обаче отхвърли предприемането на едностранни мерки, след като България, Полша, Словакия и Унгария забраниха вноса на украинска земеделска продукция.
"Едностранните мерки не са решение. Нуждаем се от действия на европейско ниво", заяви еврокомисарят.
100 млн. евро от кризисния резерв
Освен експортни ограничения Европейската комисия предлага на петте засегнати държави и 100 млн. от кризисния резерв на ЕС, от който се плаща при различни земеделски ситуации като суша, нестабилност на цените, унищожена реколта и други. Парите ще бъдат разпределени между петте засегнати държави, които трябва да ги предоставят на ощетените земеделци.
За България, Полша и Румъния това ще е втори транш от безвъзмездна помощ от ЕС, след като Брюксел им отпусна 56 млн. евро в началото на месеца. От тях България получи 16.7 млн. евро, както и възможност да удвои сумата с национални средства, както и възможност да отпусне държавна помощ на засегнатите производители, ако прецени.
Българската гледна точка
България не е искала да налага забрана на вноса на храни от Украйна, но е била принудена да го направи, след като три други държави - Полша, Унгария и Словакия, спряха импорта.
Това заяви българският земеделски министър Явор Гечев след заседанието на земеделските министри от ЕС в Люксембург във вторник.
"Ние дори не сме поискали на практика забраната. Поискахме налагането на защитни такси, които, излизайки от държавата съответно, да бъдат възстановявани. Вдигнахме мерките такива, защото три държави преди нас ги вдигнаха. Съответно - щяхме да сме крайният коридор на стоки, които иначе трябваше да отидат в Полша", заяви Гечев, цитиран от БНР.
Министърът изрази разочарование, че решението за допълнителните ограничения за вноса не е взето още във вторник, но каза, че се надява това да се случи в близко време.
Явор Гечев (вдясно) със заместника си Георги Събев говорят с шведския земеделски министър Петер Кулгрен, който председателства заседанието на земеделските министри от ЕС в Люксембург
EUCouncil
Явор Гечев (вдясно) със заместника си Георги Събев говорят с шведския земеделски министър Петер Кулгрен, който председателства заседанието на земеделските министри от ЕС в Люксембург
"Аз лично очаквах още днес или утре тези мерки да бъдат взети. Казахме, че до 5 (юни) трябва да се вземат спешни мерки, но след 5-и трябва да се търсят дългосрочни, като петте страни да се включим пряко в тях", каза Гечев:
"Всички разглеждаме тази забрана като временна мярка, която обаче според нас свърши работа. ЕС започна да работи като съюз и то бързо, защото не всеки път Европейската комисия е най-бързо работещият орган", добави министърът, който през последните седмици неколкократно критикува Брюксел за незадоволителна реакция на проблемите на зърнопроизводителите в България.
Пресцентърът на земеделското министерство също цитира Гечев да казва, че решението не трябва да се бави, тъй като наближава време за прибиране на новата реколта. Министърът добавя, че са необходими нови мерки, като гаранционни фондове, които да гарантират пазарите на Украйна и на петте засегнати страни.
"В България наличното количество слънчоглед е повече отколкото можем да преработим, а зърнените култури са повече отколкото можем да изнесем. Имаме продукция за няколко милиарда, която не знаем дали ще можем да реализираме до новата жътва", отбелязва Гечев, цитиран от пресслужбата си.