Словакия подаде искане до Европейската комисията за промяна на своя план за възстановяване и устойчивост, ставайки първата източноевропейска държава, която е готова да адаптира програмата си спрямо окончателния размер на средствата, с които ще разполага.

Всички европейски държави трябва променят плановете си през 2023 г., за да ги нагодят към ревизираните размери на средствата, които ще получат. Това се наложи, след като Евростат публикува миналото лято данните за икономическото възстановяване на държавите през 2021 г. Това наложи преизчисляване на окончателните суми за всяка държава, тъй като прогнозните резултати бяха заменени с реалните.

В резултат на направените корекции планът на България беше намален с 578 млн. евро до 5.7 млрд. евро заради по-добро представяне на икономиката от очакваното.

Подобна е съдбата на повечето европейски държави, като ЕС реши да добави пари от програмата си за скъсване с енергийната зависимост от Русия, за да направи по-малко усилието за ревизирането на плановете.

Комисия съобщи в четвъртък, че би очаквала държавите да представят своите корекции до 30 април, за да могат безпроблемно да продължат да изпълняват плановете си.

До 27 април обаче само седем държави са го направили: Германия, Франция, Финландия, Люксембург, Естония и Словакия.

Три държави - Германия, Финландия и Люксембург, вече имат одобрение на корекциите си. Хелзинки и Люксембург пожертваха реформи, за се вместят в новите, по-малки бюджети, докато Германия трябваше да направи само технически промени в два проекта.

Предложеното от Словакия изменение на плана, което сега ще бъде оценено от комисията, предвижда шест нови реформи и осем нови инвестиции за постигане на целите на REPowerEU - европейската програма за намаляване на енергийната зависимост от изкопаеми горива, която беше интегрирана към плановете през февруари, добавяйки допълнителни финансови средства към бюджета за възстановяване.

Те включват реформи в подкрепа на възобновяемите енергийни източници, включително геотермална енергия и водородния сектор, инвестиции в електрическата мрежа и енергийната ефективност, както и в подкрепа на транспортния сектор и домакинствата, изложени на риск от енергийна бедност.

В същото време Словакия предлага да се направят 95 промени в планираните мерки. Нивото на общата амбиция на плана остава непроменено.

Искането на Словакия да промени своя план се основава на необходимостта да се вземе предвид много високата инфлация през 2022 г. и намалението с 0.2 милиарда евро в националните средства, предназначени за финансиране на плана.

Както и за България, данните от Евростат показаха, че словашката икономика се е възобновила по-бързо от очакваното от COVID-19 кризата, затова бюджетът на плана й беше намален от 6.3 на 6 милиарда евро.

За да не се отказва от включените в плана реформи и инвестиции, Братислава предлага на Европейската комисия да прехвърли своя дял от Резерва за приспособяване към Брекзит (BAR), възлизащ на 36.3 милиона евро, към своя план за възстановяване и устойчивост. Тези средства, добавени към разпределените безвъзмездни средства от REPowerEU на Словакия (367 милиона евро), правят общия представен модифициран план на стойност 6.4 милиарда евро, със 100 млн. евро повече от първоначално определената сума.

Комисията ще има два месеца, за да оцени дали промененият план все още отговаря на критериите за дял на зелените и цифрови инвестиции и на останалите осем условия за преценка. Ако оценката на комисията е положителна, тя ще предложи на държавите членки да одобрят плана.

През януари предишното Народно събрание задължи служебното правителство на Гълъб Донев да предоговори условията на българския план с Европейската комисия, като се откаже от поетия ангажимент в плана за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2025 г. заради опасения, че това ще доведе до предсрочно затваряне на въглищните централи и загуба на работни места.

Макар в плана да не е записано, че емисиите ще бъдат намалени чрез спиране на въглищните централи, всички парламентарни групи подкрепиха мандата.

През март БНР съобщи, че проект за поправки не е внесен в Брюксел. Преди това Европейската комисия заяви, че отказ от ангажименти е възможен само по изключение и ако се докаже, че фактическите обстоятелства правят невъзможно изпълнението им.

Самото изпълнение на плана също е в застой, тъй като Народното събрание трябва да приеме поредица закони, за да може София да поиска ново плащане за изпълнение на плана след първото плащане от 1.37 млрд. евро, направено през декември.