Европейската централна банка повиши лихвените проценти с 25 базисни пункта до 3.25%, както се очакваше в четвъртък, и заяви, че ще спре реинвестирането на пари от падежиращ дълг в своята програма за купуване на активи на стойност 3.2 трилиона евро от юли.

Централната банка на 20-те държави, които споделят еврото, вече е повишила лихвените проценти с общо 375 базисни пункта от миналия юли - най-бързият темп на затягане. Все още обаче са вероятни по-нататъшни действия предвид нарастващия натиск върху заплатите и цените, пише "Ройтерс".

Повишаването на лихвения процент, с по-малка стъпка след три последователни повишения от по 50 базисни пункта, идва само дни след като банковите данни в еврозоната показаха най-големия спад в търсенето на заеми от повече от десетилетие. Това предполага, че предишните повишения на лихвите са дали резултат и че политиките на ЕЦБ сега ограничават растежа.

За разлика от предишните покачвания на основната лихва, в четвъртък банката не даде насоки за бъдещи действия.

Политиците бяха разделени в навечерието на срещата на борда на ЕЦБ дали лихвата ще бъде вдигната с 25 или с 50 базисни точки, но пазарите и икономистите бяха заложили в преобладаващата си част на по-малкото увеличение след меките данни през последните седмици и подобно забавяне от други големи централни банки.

В подкрепа на аргумента за по-малък ход на нарастване на лихвата икономиката на еврозоната едва отбеляза ръст през последното тримесечие и банките затегнаха достъпа до кредити, повишавайки риска подобна тенденция да се превърне в пълномащабна кредитна криза и да задържи още повече растежа.

Базовата инфлация също спря да расте - поне за момента, отбелязва "Ройтерс".

В допълнение към аргумента за предпазливост повечето големи централни банки по света сега се движат на стъпки от 25 базисни пункта след големи скокове по-рано, а Федералният резерв на САЩ дори сигнализира в сряда, че може да спре.

Подобно на други централни банки като британската, ЕЦБ все още смята, че повишаването на лихвата ще продължи през лятото, тъй като може да отнеме години, докато инфлацията се върне към нивата от 2% - официално обявената цел на ЕЦБ.

Въпреки че общата инфлация спадна рязко от двуцифрените стойности, достигнати миналата есен, основният ценови натиск все още се увеличава, което предполага, че ръстът на цените може да се стабилизира над целта на ЕЦБ, освен ако банката не повиши още повече лихвата.

Тези рискове се изострят от свития пазар на труда, особено след като ръстът на заплатите е по-бърз от прогнозирания и нивото на безработица е паднало до най-ниското ниво въпреки почти рецесионната среда, пише "Ройтерс".

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, че ценовият натиск в еврозоната, оставя значителни рискове за повишаване на перспективите за инфлацията, особено в сектора на услугите, който расте по-бързо от индустриалния.

Лагард посочи, че инфлацията се подкрепя и от различни правителствени мерки за икономически стимули, въведени по време на пандемията от коронавирус и призова правителствата да ограничат помощите.

За същото в началото на март настоя и Европейската комисия. Тогава икономическият вицепрезидент Валдис Домбровскис съобщи, че се водят разговори с правителствата на страните членки за спирането на помощите за бизнеса, въведени през 2020 г., за да омекотят удара от пандемията, както и за тези, свързани с енергийните цени миналата година, тъй като те помпат инфлацията.