От камбанарията в Брюксел ходът на Бойко Борисов да номинира Мария Габриел за премиер изглежда като протегната ръка към останалите политически сили в парламента в София. Най-малкото защото логиката на движение в Брюксел е обратната - обикновено бивши премиери и министри стават членове на Европейската комисия и на Европейския парламент. Обратното движение - от "метрополията" към националната власт, е по-малко обичайно, макар че Брюксел е виждал всичко.

Липсата на управленски опит често е била проблем за Габриел, която стана известна първо на европейската сцена, без да се е "калявала" в националната или местната власт. Опитът, който тя натрупа в Брюксел и Страсбург, е свързан със друго качество на политическия живот и съвсем различна по умения и квалификация - в сравнение с българската - администрация, подготвяща и прилагаща политики и решения.

Сега дори политическите съперници на ГЕРБ от БСП днес гледат благосклонно на номинацията. Пред "Дневник" евродепутатът от групата на социалистите Цветелина Пенкова коментира: "Оценката за работата на комисар Габриел в европейските институции е висока и ние трябва да се гордеем, че българския еврокомисар среща доста положителна оценка."

Пенкова е от евродепутатите, които работят пряко с Габриел в парламентарната Комисия по промишленост, изследвания и енергетика, един от многобройните ресори на българския представител, чиято официална титла в момента е "комисар, отговарящ за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта".

Мария Габриел, тогава Неделчева, дебютира в европейската политика през 2009 г., като влиза в Европейския парламент само две години след приемането на България в ЕС. По онова време тя е един от най-младите членове на парламента, идваща от Института по политически науки в Бордо, нейната втора алма матер след Пловдивския университет.

Непосредствено преди изборите Мария Неделчева е помощник научен изследовател, работещ по два научни проекта - за равенство в професионалната сфера и за парламентарното представителство - национално и европейско.

Тя прекарва в европарламента седем години, като за втория си мандат като евродепутат оглавява листата на ГЕРБ на изборите. В европарламента Габриел поема ръководството на българската делегация в Групата на ЕНП и е две години един от вицепрезидентите на парламентарната група на Европейската народна партия.

Оттогава датира и единственият по-шумен скандал около нея, когато става ясно, че тя ползва на нищожна цена общински апартамент в София, в който да си държи вещите, докато живее в Брюксел. Тогава евродепутатът се оправдава, че "стокира" багаж, а не живее в жилището, но неприятностите бързо са заметени под килима и тя става лице на ГЕРБ на европейските избори.

По това време тя е вече г-жа Габриел, след като през 2012 г. се омъжва за Франсоа Габриел - тогава външнополитически съветник на председателя на ЕНП (партията - майка на ГЕРБ) Жозеф Дол. Фактът, че владее и френски език, ѝ дава известни предимства на срещи в евроинституциите и тя рядко пропуска възможност да го демонстрира.

Вън от съмнение е, че политическата кариера е помогнала на Габриел да се утвърди в Брюксел, където тя няма на кого от сънародниците си особено да разчита най-малкото защо няма българи, които да заемат ключови позиции в основните европейски органи.

Габриел е един от седмината зам.-председатели на Европейската народна партия и на последния конгрес дори беше избрана с най-много гласове. Това е пореден мандат за нея, който тя съчетава с позицията вицепрезидент на женската организация на ЕНП.

Европейската народна партия не уточнява какви са функциите й като един от вицепрезидентите на партията, сред които има още двама еврокомисари - отговарящият за бюджета на ЕС австриец Йоханес Хан и хърватката Дубравка Шуйца, чийто ресор е демографията.

Габриел определено се ползва с подкрепата на ЕНП. Още неотзвучала премиерската номинация, партийният президент Манфред Вебер заяви: "Тя има опита и международния авторитет да преодолее политическата безизходица в София."

Разбира се, одобрението на ЕНП едва ли е необходимо, тъй като европарламентът и ЕНП нямат роля в избора на български премиер, но несъмнено е знак към "Демократична България", която е под шапката на ЕНП.

За ЕНП избирането на Габриел начело на изпълнителната власт в България е от ясен политически интерес, тъй като ще засили партийните позиции по време на лидерските срещи в Брюксел, където присъствието на християндемократите през последните години видимо се свива. В момента 10 от 27-те европейски държави се управляват от премиери, излъчени от сестрински партии на ЕНП.

За ГЕРБ Мария Габриел е редови член, който не заема изборни длъжности в настоящата партийна конфигурация.

Габриел се отзовава на поканата на Бойко Борисов да замести Кристалина Георгиева, която изненадващо напуска Европейската комисия през януари 2017 г., за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка. По това време Георгиева е вицепрезидент на Европейската комисия, отговаряща за бюджета и администрацията, една от влиятелните личности в екипа на Юнкер. Мария Габриел е евродепутат и вече гради име във външната политика, като участва в няколко наблюдателни мисии на Европейския парламент за изборите, основно в африкански държави.

Когато Борисов я номинира за еврокомисар, има много спекулации дали тя ще влезе във вицепрезидентските обувки на Георгиева, но това не се случва. Юнкер дава могъщия ресор на германския еврокомисар Гюнтер Йотингер и разменя позициите, прехвърляйки към Габриел цифровото общество и борбата с фалшивите новини. Българката продължава работата в сектора до европейските избори през 2019 г., без да предложи нито едно законодателно предложение. Вместо това подготвя етичен кодекс за борба с фалшивите новини и се заема да довърши междуинституционалните преговори по приемането на законодателни предложения, внесени от нейния предшественик, сред които директивите за авторските права онлайн, обмена на публична информация, големите информационни масиви и др.

Позицията значително разширява разпознаваемостта й в Брюксел и когато ГЕРБ повторно я номинира за еврокомисар през 2019 г., това не учудва никого. С кандидатурата на Габриел на масата Борисов иска България да получи ресор, управляващ фондове, след като в предишни години българските комисари, с изключение на Георгиева, управляваха второстепенни ресори.

В София бяха създавани различни очаквания, включително, че Габриел, която в Европейския парламент беше активно ангажирана със защитата на пчеларството, ще поеме влиятелния тогава земеделски ресор или фондовете за сближаване, а защо не дори външната политика на ЕС - отдавнашна мечта на ГЕРБ, която беше тествана и за Кристалина Георгиева.

В последна сметка председателят Урсула фон дер Лайен, излъчена от ЕНП, предложи на Мария Габриел "иновациите и младежта". Това предизвика недоволството на Европейския парламент, където депутатите се възмутиха, че културата и изследванията са изпаднали като ресор. По това време Фон дер Лайен имаше сериозни проблеми да състави екипа си, като смени неколцина кандидати, парламентът й отхвърли други. Така че тя отстъпи, а Мария Габриел се сдоби с ресора с най-дългото название.

На фона на проблемите, създадени от Румяна Желева - кандидат за български еврокомисар преди Кристилина Георгиева, която беше отхвърлена като неподходяща от Европейския парламент, по онова време притесненията бяха най-вече дали Мария Габриел ще се справи с встъпителното препитване в европарламента. Тя го издържа без проблеми, още повече че след два мандата в институцията беше успяла да изгради отношения, които й позволиха да прескочи препятствието, без да е необходимо да прави чудеса. Депутатите бяха благосклонни, тя беше изучила ресора и назначението премина без драми.

България обаче не успя да си възстанови в нейно лице загубеното вицепрезидентско място в еврокомисията, като само Габриел и ирландският еврокомисар от преминалите от Юнкер към Фон дер Лайен останаха редови комисари. По онова време председателят на еврокомисията държеше много на опита и държавите, които й дадоха бивши премиери, взеха най-високите позиции.

Но България получи фондовете, които Борисов искаше, и Габриел пое третото по големина финансово портфолио - фондовете за наука и изследвания и програмата "Еразъм". Едва ли ще узнаем със сигурност мотива на Фон дер Лайен да даде в ръцете на представителя на най-слабо развитата като иновации и усвояване на фондове за наука държава в ЕС този ресор, но в средата на мандата на Габриел по този показател българската икономика не е напреднала твърде.

В нейна защита може да се каже, че еврокомисарите не представляват конкретно държавата си като членове на комисията и трябва да служат еднакво на всички европейски граждани.

Мария Габриел не е от най-видимите членове на комисията нито в Брюксел, нито в София. Заради разпределението на правомощията в нейната област основните компетенции се падат на държавите членки, докато Брюксел има основно координиращи функции. След изпадането на ГЕРБ от властта през 2020 г. тя изчезна и от българската политика, като последователно страни от коментари за ставащото в страната и не прави известни позициите си по европейски политики, засягащи по-специфично България, когато те се обсъждат или приемат от Европейската комисия.

Две от по-видимите й дейности в Брюксел са свързани с фондовете за наука за Обединеното кралство и за Унгария. След Брекзит Европейската комисия прекрати финансирането на проекти на британски изследователи. Това предизвика смут не само на Острова заради съвместните разработки, които се финансират с европейски средства в много от държавите членки. ЕС още не е намерил окончателно решение на въпроса с Лондон.

Европейската комисия постави условия на Унгария за деполитизиране на университетите, за да й даде достъп до еврофондовете за наука и изследвания. Почти половин година по-късно Брюксел продължава да оценява приетия от Будапеща закон, който се очаква да разреши проблема, за да могат унгарците да започнат да използват парите си от фондовете, наблюдавани от Габриел.

И по двете теми тя работи с други свои колеги и избягва да взема категорични позиции.

Наскоро Габриел заедно с вицепрезидента за конкуренцията Маргрете Вестагер, която наблюдава нейния ресор, обявиха първия кръг от 65 компании, които ще получат финансиране от новата научна програма на ЕС - "Хоризонт Европа". Инвестиционният фонд на ЕС ще разпредели до 1.1 милиарда евро само тази година, а измежду първите одобрени има датска рафинерия за отпадъци от кафе, френски производител на ортопедични хирургически роботи.

Българският еврокомисар представи и програма за иновации, целяща да помогне на разрастващите се технологични компании в ЕС да се справят с дългогодишни проблеми, като наемане на таланти и достъп до капитал. Планът от 25 точки за действие - най-новата й инициатива в Брюксел, все още търси одобрение в самата еврокомисия. До момента е създадена "работна група" от експерти от 27-те държави в ЕС, която да проучи въпроса за собствения капитал и какво означава това за данъчното облагане.

Неотдавна "Политико" писа, че липсата на яснота кой отговаря за политиката за стартъп компаниите в еврокомисията - Габриел или промишленият еврокомисар Тиери Бретон, създава несигурност и увеличава риска програмата да не достигне пълния си капацитет.

С толкова пространно досие Габриел работи и по новия европейски Баухаус, който си поставя за цел да подобри условията за устойчив живот в градовете и неотдавна обяви възможности за проектиране на решения по възстановяването на Украйна.

През миналата година тя издаде насоки към учителите за борба с дезинформацията, даде начало на схема за мобилност на творци и на няколко пъти зарадва младежите с безплатни влакови билети за опознаване на Европа. Ресорът й е толкова обширен, че е трудно да бъдат обхванати разнопосочните ѝ дейности, но те рядко попадат в новините поне на видими места.