Четиринадесет години след дълговата криза, при която Гърция почти излезе от еврозоната, самотната майка Ники Клаудату казва, че сега се тревожи повече за парите, отколкото през най-лошите години на икономическия срив в страната, пише "Ройтерс".

Преди изборите на 21 май кризата с разходите за живот е на първо място в съзнанието на гласоподавателите. За Клаудату това означава да гласува за всеки друг, но не и за управляващата консервативна партия "Нова демокрация" или опозиционната лява СИРИЗА.

Откакто спасителната ѝ програма приключи през 2018 г., Гърция си възвърна достъпа до пазарите, пребори се с рекордния си дълг и ръстът се очаква да изпревари средния за еврозоната.

За мнозина обаче този обрат е само на хартия.

Сега 40-годишната Клаудату, която работи в телефонна компания, печели същите пари - 850 евро на месец - колкото, когато е била 20-годишна служителка в супермаркет през 2004 г.

С ипотека, две малки деца и нарастващи разходи за храна тя казва, че не може да си позволи най-основното.

Даже по време на кризата не мислех толкова много, преди да похарча дори едно допълнително евро, каза Клаудату пред "Ройтерс".

Докато милиони хора в Европа се борят с нарастващите цени, особено при енергията и храните, финансовите сътресения от последното десетилетие засилиха ефекта в Гърция.

Премиерът Кириакос Мицотакис повиши минималната заплата и пенсиите и обеща да направи още, ако бъде преизбран.

Основният му съперник, Алексис Ципрас, който управляваше през периода 2015 - 2019 г., също обеща да повиши пенсиите и минималната работна заплата, както и да индексира заплатите спрямо инфлацията.

Гърция може и да е официално извън фискалното наблюдение на Европейския съюз, но тежкото ѝ дългово бреме продължава да прави кредиторите предпазливи.

Която и да е администрация трябва да предприеме рисковани действия, намирайки баланса между това да успокои електората, изтощен от строгите икономии и инфлацията, и да поддържа пазарите доволни.

Няма обаче много място за маневри.

Едно от всеки две гръцки домакинства едва е успявало да се справи с месечните си доходи миналата година.

Според Евростат 36.4% от гърците са имали просрочени сметки през 2021 г., най-високият дял в 27-членния блок. Делът на хората, чиито жилищни разходи представляват повече от 40 процента от разполагаемия им доход, също е най-високият в ЕС - 32.4% от гръцките домакинства в сравнение с 10.4% средна стойност за ЕС.

А през изминалата година тези сметки са станали още по-високи, тъй като Европейската централна банка повишава лихвените проценти с рекордно темпо, за да овладее инфлацията.

Клаудату, която споделя малък апартамент в атинското предградие Алимос с двете си деца и майка си, видяла как ипотеката ѝ се покачва до 450 евро на месец, със 100 евро повече от преди година.

Тя споделя разходите с майка си, която получава месечна пенсия около 850 евро. Но въпреки това семейството не може да свърже двата края.

Клаудату използва колата си само когато е много необходимо и наскоро е трябвало да каже на 12-годишното си дете, че не може да излиза с приятелите си, защото тя не може да си позволи храната.