България отново е осъдена в Страсбург за бездействие при домашно насилие
Европейският съд по правата на човека постанови единодушно, че държавните институции в България са проявили дискриминация и са се отнесли нечовешки и унизително към жертва на домашно насилие. Решението по жалба №53891/20 не е окончателно, но ако до три месеца няма обжалване от някоя от двете страни, влиза в сила. То предвижда изплащане на 10 хил. евро (EUR) като неимуществени вреди, причинени на жалбоподателя, както и 3 хил. евро за разходи и разноски.
В съобщението от Страсбург се казва, че делото се отнася до жалби, подадени през 2019 г. до прокурорите от А.Е. от Костинброд, когато е била едва 15-годишна. Тя твърди, че е жертва на домашен тормоз, включително многократно бита, ритана и душена от 23-годишния мъж, с когото живеела.
Съдът отбелязва, че държавата не е защитила A.E. и защото законодателството е недостатъчно (насилието трябва да се повторя или поне да е с умерена тежест), но въпреки това прокурорите дори не са образували наказателно производство.
След едно от нападенията през септември 2019 г. тя избягала от мъжа, потърсила медицинска помощ в болница и там е регистрирано, че има наранявания, включително обширни синини, причинени от удари с твърди предмети.
Майката на А.Е. отишла в социалните служби след инцидента, а те от своя страна се свързали с
прокуратура с описание на обстоятелствата и на други нападения и подчертаване, че става дума за непълнолетна. Тъй като майка й не можела да упражнява родителски контрол, било издадено предписание от социалните служби за извеждане на A.E. от семейството.
- При предварителната проверка са разпитани в полицията мъжът, посочен с инициалите Д.М., майката и дъщерята.
- Прокурорът не образува наказателно производство, защото имало само лека телесна повреда.
- Софийският районен прокурор отказа да отмени това решение, заявявайки между другото, че нямало доказателства, че животът й е бил в опасност или че нападнатата е била в опасност.
- По-късно това решение беше потвърдено от софийския апелативен прокурор и Върховната касационна прокуратура.
Съдиите напомнят, че това е третото подобно дело срещу България, където жените са преобладаващи жертви на домашно насилие, т.е. са в неравностойно положение, което изисква действия от страна на властите.
Социалните служби са информирали прокурора за повторяемия и сериозен характер на докладваните посегателства, но вместо това прокурорът е разчитал изцяло на предварителното разследване и разпитите. Това е сметнато за отказ за образуване на наказателно производство със сериозни последици и унизително отношение към А.Е.
Отново се напомня, че частното обвинение като средство за осигуряване на правосъдие в случаи на домашно насилие в България натоварва с прекомерна тежест жертвата и не може да предотврати повторни инциденти. "Като се има предвид склонността към влошаване на насилието, времето, което изисква многократно насилие, за да се намеси държавата, не отговаря на задължението на властите да реагират незабавно на твърдения за домашно насилие и да проявят особено усърдие при този контекст", пише в решението.
- България не е въвела ефективна система за наказване на всички форми на домашно насилие и осигуряване на достатъчни гаранции за жертвите.
- Правителството не успя да покаже какви политики е следвало за защита на жертвите на домашно насилие и наказване на нарушителите.
- Държавата за продължава да не изпраща официална изчерпателна статистика предвид нивото на домашното насилие в България.
Като отбелязват, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция, съдиите приемат, че правителството не е успяло да опровергае институционалното бездействие от страна на съответните органи.
