Повечето българи смятат публичната администрация в страната за сложна и тежка, съвсем малко хора я оценяват като бърза и ефективна, а почти също толкова малко я определят като атрактивен работодател. Тези констатации едва ли предизвикват изненада. Изглежда обаче проблемът с качеството на администрацията е масов в Европейския съюз или поне такава представа създава изследване на Евробарометър по темата.

Близо половината от анкетираните в ЕС (48%) казват, че "сложна и тежка" са думите, с които могат да опишат публичната администрация в тяхната страна. Подобен дял (47%) избират определението "бавна при предоставянето на услуги". Тези две описания са най-често даваните според изследването.

Около трима от всеки десет анкетирани (29%) посочват липсата на прозрачност като основна характеристика. "Недостатъчно квалифицирана" е определението, избрано от 22%, а че не е близо до гражданите мислят 29% от интервюираните. За сравнение, само 15% заявяват, че публичната администрация в тяхната страна е "близо до гражданите".

Като цяло на ниво ЕС положителните описания са избирани по-рядко от отрицателните. Макар 29% от анкетираните да казват, че "играе централна роля в живота на хората", само 14% са на мнение, че тяхната администрация е "атрактивен работодател", а 9% - че е "бърза и ефективна".

Най-висок дял от хора, които отговарят, че публичната администрация в тяхната страна може да се опише като "сложна и тежка", се наблюдава във Франция (60%), България (58%) и Германия (56%), докато най-нисък е в Малта (19 %), Люксембург (19%), Естония (20%) и Швеция (21%).

Описанието "бавна при предоставянето на услуги" е избрано от не повече от една четвърт от анкетираните в Естония (22%), Литва (25%) и Люксембург (25%), за разлика от около две трети (67%) в Кипър.

Процентът на респондентите, избрали "липса на прозрачност", варира от 15 на сто в Люксембург до 45 на сто в Полша.

Анкетираните в Люксембург освен това е вероятно да кажат, че тяхната администрация "играе централна роля в живота на хората" (избрано от 30%). Като цяло най-високите проценти, избиращи последното описание, са в Швеция (56%), Финландия (49%) и Дания (40%), където то е и най-често даваното във връзка с публичната администрация.

В повечето страни хората, които избират "не е близо до гражданите", са повече от тези, които избират "близо е до гражданите". Една от най-големите разлики се наблюдава в Латвия, където 38% отговарят, че тяхната публична администрация "не е близо до гражданите" (най-честото описание в страната), в сравнение с 10%, които заявяват обратното. Почти противоположен е резултатът в Малта - 42% характеризират своята публична администрация като близка до гражданите (най-честото описание), а 18% заявяват обратното.

И накрая, делът на тези, които казват, че администрацията на тяхната страна може да бъде определена като "привлекателен работодател", варира между 3% в Португалия до 26% в Германия.

Сред анкетираните в България:

Над четирима от десет анкетирани в ЕС (44%) са имали контакт с публична администрация в тяхната страна между един и три пъти през последните 12 месеца. По-малко респонденти казват, че са общували с публичната администрация четири до десет пъти (14%) или повече от десет пъти (6%) през този период. Около една трета (36%) не са общували с публичната администрация в страната си през последните 12 месеца.

В България най-висок е делът на хората, които не са имали контакти с публичната администрация за този период (42%), следвани от далите отговор "един до три пъти" (38%).

На анкетираните е зададен въпросът как може да се подобри взаимодействието с публичната администрация в тяхната страна. Те са помолени да изберат до три мерки (от списък с шест).

Около един от всеки двама (49%) заявяват, че това може да стане с "повече канали за пряк контакт с администрацията, включително лично".

Малко по-нисък дял (46%) дават отговор - "по-ясна информация за процедурите и услугите".

Следващите опции са избрани от около една трета от респондентите:

В България:

Хората са питани какви подобрения биха могли да повишат доверието им в публичната администрация в тяхната страна.

Най-честият отговор е "по-малко бюрокрация" (избрано от 52%).

Следва "повече прозрачност за решенията и използването на публични средства" (44%).

Други три подобрения са избрани от повече от една четвърт от анкетираните: "повече комуникация с гражданите" (31%), "по-квалифицирани държавни служители" (30%) и "рационализирано взаимодействие между гражданите и администрацията" (28%).

Останалите подобрения са избрани от около една пета от хората средно в ЕС: "повече морален интегритет в публичната администрация" (23%), "повече решения, взети на местно ниво" (23%) и "повече капацитет за реагиране при кризи" ( 19%).

В България са дадени следните отговори:

Най-голям дял от интервюираните в ЕС (56%) смятат, че в тяхната страна са необходими реформи в областта "обществено здраве". Тази област е последвана от "образование" (избрано от 50% от анкетираните).

Над една трета избират областта "семейство, жилищно настаняване и социална защита" (35%).

Тези области са последвани от "подкрепа на бизнеса" (17%), "миграция" (15%), "дигитализация на публични услуги" (15%) и "функциониране на публични институции" (15%).

И накрая, 10% от анкетираните избират "финансовия сектор" като област, в която са необходими реформи в тяхната страна.

В България също най-много анкетирани (67%) смятат, че най-необходими в страната са реформите в областта на общественото здравеопазване.

В 19 държави най-голям процент от хората избират общественото здраве като област, в която реформите са най-необходими в тяхната страна.

Най-висок е делът им в Словакия (78%), следвана от Унгария (73%), Словения (72%) и Гърция (70%). В Малта (39%) и Белгия (39%), от друга страна, само около четирима от десет души избират тази област.

В Белгия 50% от респондентите са на мнение, че реформите в страната им са необходими в "образованието". То е избрано от най-голям процент интервюирани също в Румъния (63%) и Германия (53%), докато в Кипър дели първата позиция със здравеопазването - и двете са посочени от 52% от хората.

Общо в 12 държави най-малко 50% от анкетираните отговарят, че са необходими реформи в областта на "образованието" (от 50% в Белгия до 65% в Унгария).

Друга област, която се появява в повечето страни сред първите три, нуждаещи се от реформи, е "семейство, жилищно настаняване и социална защита", избрана от между 21% в Дания и 57% в Чехия. В Чехия, а също и в Нидерландия (53%), Ирландия (52%) и Люксембург (46%), тази област е на първо място.

Във всички държави по-малко от четирима от десет души избират "заетостта и условията на труд" като област, в която реформите са най-необходими. В Румъния (38%), Испания (36%) и Малта (35%) над една трета посочват този отговор, докато около един на всеки седем казва същото в Германия (14%) и Дания (15%).

В повечето страни всички останали области са избрани от по-малко от една четвърт от хората. Например между 4% във Финландия и 23% в Малта отговарят, че са необходими реформи във финансовия сектор. Има няколко изключения: например "подкрепа на бизнеса" е избрана от 27% от анкетираните в Полша, а "миграция" - от 30% от анкетираните в Малта, 31% в Швеция и 37% в Кипър.

Попитани как ЕС може да помогне на страната с реформите ѝ, най-много българи (40%) дават отговор "чрез споделяне на добри практики от администрации в други държави членки".

Тридесет и седем процента мислят, че това може да стане чрез предоставяне на финансова подкрепа за реформите, 30% - чрез помощ за справяне с кризи.

Проучването в България е проведено от 4 до 18 април 2023 г. сред 1 007 души.