Страните от Европейския съюз не успяха в понеделник да се споразумеят за планираните нови правила за енергийния пазар, след като се сблъскаха около предложение за удължаване на субсидиите за въглищни централи и натиск за разширяване на държавната помощ за други електроцентрали.

Срещата на министрите на енергетиката на ЕС в Люксембург приключи без обща позиция относно реформите, които имат за цел да избегнат повторението на миналогодишната енергийна криза, когато рекордно високите цени на газа оставиха потребителите със скок на сметки за енергия. Това няма да позволи започване на преговори с Европейския парламент по окончателното приемане на законодателството.

Разговорите бяха усложнени от закъснялото предложение на Швеция, която е ротационен председател на ЕС, да се позволи на страните да удължат субсидиите по механизма за капацитет за въглищни електроцентрали, които се плащат на производителите, за да ги поддържат в готовност в случай на нужда.

Шведският енергиен министър Ебба Буш обясни решението на председателството с необходимостта в ЕС да се произвежда повече енергия, за да бъде стабилна системата. Тя защити позицията на Полша, която настоява за продължаване на субсидирането на въглищните централи, от които добива повечето си електричество, с необходимостта да се помага на Украйна с ток.

Тя каза, че Украйна е поискала от ЕС да й подава по 200 мегаватчас електричество, на което Европа е в състояние да отговори само за половината и че допълнителните доставки, които са направени след взривяването на язовир "Нова Каховка" са били само временни, тъй като ЕС няма капацитет да ги поддържа.

Предложението се връща при посланиците на ЕС в Брюксел в търсене на компромис, след като те не успяха да го намерят миналия петък. Енергийните министри също се разделиха, като 14 държави, основно от Западна и Северна Европа, определиха като неприемливо удължаването на субсидирането, докато останалите, водени от Полша, настояха финансирането да продължи и след 2028 г.

Полша, която получава около 70% от енергията си от въглища, може да удължи своята схема за подпомагане на въглищни централи потенциално до 2028 г. съгласно предложението.

Държави, включително Австрия, Белгия, Германия и Люксембург, се противопоставиха, като казаха, че този ход ще подкопае целите на Европа за борба с изменението на климата.

Проектопредложението, видяно от "Ройтерс", би позволило на съществуващите механизми за капацитет временно да премахнат ограничението за емисии на CO2 - което позволява на въглищните централи да участват, ако не успеят да привлекат достатъчно нисковъглеродни източници и ако Европейската комисия одобри освобождаването.

Не е известно каква позиция е изразила България, тъй като официалното прессъобщение на Министерството на енергетиката не засяга спорните въпроси, а новият енергиен министър Румен Радев не ги коментира пред медиите.

Въглищата са изкопаемите горива, отделящи най-много CO2. Учените казват, че употребата им трябва да намалее рязко през това десетилетие, ако светът иска да избегне най-тежките въздействия от изменението на климата.

Министрите също не успяха да постигнат съгласие по правилата, уреждащи държавната подкрепа за възобновяеми и ядрени електроцентрали, главно заради противоречията между Германия, която се отказа от ядрената енергия и Франция, която разчита основно на нея.

Германия, Австрия и Нидерландия заявиха, че допускането на договори за електроенергия с фиксирана цена между държавата и електроцентралите може да изкриви единния пазар на ЕС.

Опасенията са насочени към потенциалното използване на тези субсидии за френските ядрени централи.

Френският министър на енергетиката Агнес Пание-Рунашер се противопостави на призива за ограничаване на използването на подобни договори, които според нея "застрашават целта за сигурност на доставките и защита на потребителите".

Шведският министър на енергетиката Буш защити предложението като каза, че Европа трябва да намери начин да стимулира производството на повече електроенергия като привлече нови инвестиции.