Министрите на околната среда на страните от Европейския съюз постигнаха споразумение по ключов законопроект за възстановяване на влошаващите се природни местообитания, след като смекчиха части от предложението и се съгласиха да намерят повече финансиране от ЕС за възстановяване на увредената природа, предаде "Ройтерс".

Предложението на ЕС да се подобри влошеното състояние на естествените местообитания в Европа - 81% от които са класифицирани като такива в лошо състояние - предизвика ожесточен политически дебат, като евродепутати и някои правителства се противопоставиха на законопроекта и изразиха съмнения дали ЕС не струпва твърде много екологични регулации върху индустрията.

Унгария, Италия и Румъния бяха сред страните, искащи увеличена подкрепа, докато Германия се противопостави на създаването на нов фонд на ЕС.

Държавите членки освен това отслабиха части от първоначалното предложение на Брюксел.

Една от промените би премахнала задължението да се гарантира, че състоянието на тинести плитчини, тревни площи, гори и други местообитания няма да се влоши, като се замени с целта "полагане на усилия за въвеждане на необходимите мерки", за да се предотврати това.

Друга промяна би отслабила целите за съживяване на пресушените торфища по искане на страни, включително Ирландия, където изсъхнали блата се обработват и торфът се използва като гориво.

Ирландският министър за климата Иймън Райън приветства компромиса, като каза, че той дава надежда, че "унищожаването на природата не е неизбежна сигурност" и същевременно не определя правила, които биха попречили на страните да развиват икономиките си.

Финландия, Италия, Полша и Швеция също се обявиха против.

Ръководителят на Европейската комисия по въпросите на климата Франс Тимерманс коментира пред репортери, че не се притеснява от корекциите на държавите, които правят закона по-гъвкав. Той обаче разкритикува евродепутатите, които се опитват да блокират закона и отказват да преговарят.

Страните от ЕС и Европейският парламент трябва да одобрят окончателния законопроект.

Най-голямата група в Европейския парламент води кампания за отхвърляне на закона с аргумента, че създаването на повече пространство за елементи, стимулиращи биологичното разнообразие върху земеделска земя, би застрашило производството на храни.

Повече от 3 хил. учени отхвърлиха тези твърдения, но бъдещето на закона все още изглежда нестабилно. Предложение на евродепутати за отхвърляне на цялото предложение миналата седмица се провали с минимална преднина преди пълното гласуване в Европейския парламент през юли.

Съветът се съгласи, че държавите членки ще въведат мерки за възстановяване, които привеждат в добро състояние най-малко 30% от местообитанията в сухоземни, крайбрежни, сладководни и морски екосистеми, които не са в добро състояние, до 2030 г. Това ще се прилага за най-малко 30% от общата площ на типовете местообитания, за които се смята, че не са в добро състояние, за разлика от площта за всяка група местообитания, както първоначално беше предложено от Комисията, се посочва в съобщение на Съвета.

Държавите обаче ще определят мерки за възстановяване на най-малко 60% до 2040 г. и на най-малко 90% до 2050 г. от площта на всяка група местообитания, която не е в добро състояние.

Страните добавиха изключение за морски зони, които имат местообитания с меки седименти. За меките седименти държавите членки ще могат да прилагат по-нисък процент за целите и целта за 2030 г. няма да се прилага.

Съгласно новите правила държавите членки редовно ще представят на Комисията национални планове за възстановяване, показващи как ще постигнат целите. Те ще наблюдават и докладват за напредъка си.

Съветът избра поетапен подход. Вместо да представят пълни планове до 2050 г. две години след влизането в сила на регламента, страните първо ще представят национални планове за възстановяване, обхващащи периода до юни 2032 г., със стратегически преглед за периода след юни 2032 г. До юни 2032 г. държавите членки ще да представят планове за възстановяване до 2042 г. със стратегически преглед до 2050 г. и до юни 2042 г. те ще представят планове до 2050 г.