Европейските институции вече се подготвят за приемането на България и Румъния в Шенген още през тази година, като влизането на двете страни в зоната за свободно пътуване на този етап може да се смята за сигурно. Това съобщиха източници на EURACTIV България от дипломатическите среди в Брюксел, българския парламент и правителството.

Предварителният план е приемането в Шенген да стане на два етапа - първо за контрола през летищата през октомври, а пълноправното членство с премахване на сухопътния граничен контрол трябва да се случи на 1 януари 2024 година.

Според източници в София България има сериозни шансове, ако упражни дипломатически натиск и покаже желание за продължаване на реформите, да постигне пълноправното членство в Шенген още през октомври т.г.

Допреди месец най-голямата пречка пред влизането на България в Шенген беше съпротивата на Нидерландия. Правителството на Марк Рюте е дало сигнал, че оценява високо усилията на българския парламент и последните четири правителства за започване на реална съдебна реформа с въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор, пише EURACTIV.

Според изданието втората голяма причина за предстоящото приемане на България в Шенген е изборът на редовно проевропейско правителство в София с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ, които декларират намерението си да ревизират политиката на Румен Радев към Украйна.

Европейските партньори на страната се надяват, че постигането на тази голяма външнополитическа цел ще спомогне за преодоляването на политическата криза в София.

През юли Европейската комисия ще публикува специалния мониторингов доклад за състоянието на върховенството на закона и борбата с корупцията в България, който се пише по настояване на Нидерландия.

През декември миналата година членството на България в Шенген бе блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна от само Австрия, докато с единодушно решение от януари пълноправен член на зоната за свободно придвижване стана Хърватия.

Нидерландия поиска от българските власти да докажат, че се борят с корупцията и не са отказали от съдебната реформа. Исканията на Австрия изглеждаха далеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер дори започна да настоява за построяване на нова ограда по границата с Турция, което бе отхвърлено от Европейската комисия.

Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев коментира, че страната е поискала гаранции от партньорите в ЕС, че със сигурност ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен срок за това бе именно октомври.