Повечето българи дават отрицателна оценка на независимостта на съдебната система в страната си, а дори и тези, които я оценяват положително, не са убедени, че тя е освободена от политически и икономически натиск, показва проучване на Евробарометър, проведено сред всички държави от Европейския съюз. В България са интервюирани 1 035 души в периода 16-23 януари 2023 г.

Слабо мнозинство от гражданите на ЕС оценяват съдебната система в страната си (от гледна точка на независимостта на съдилищата и съдиите) като добра: 11% казват, че е "много добра", а 42%, че е "сравнително добра".

Около една трета я определят като лоша. Според 24% е "доста лоша", а според 12% - "много лоша".

Мненията се различават значително в отделните държави членки:

Има някои статистически значими промени в сравнение с януари-февруари 2022 г. Мнението за независимостта на съдилищата и съдиите е станало по-положително в Словакия (+9 процентни пункта), Чехия (+8 п.п.) и Белгия (+6 п.п.).

Анкетираните в Латвия (-12 п.п.) и Унгария (-8 п.п.), както и Нидерландия и Гърция (и двете по -7 п.п.) сега е по-малко вероятно да я оценят като добра. И в България има спад - от 1 п.п.

Хората, които смятат съдебната система в тяхната страна за добра, са били попитани до каква степен статутът на съдиите, липсата на намеса или натиск от страна на правителство или политици или от икономически или специални интереси обясняват техните оценки.

Повече от три четвърти в тази група казват, че тяхната положителна оценка се обяснява с факта, че статутът и позицията на съдиите гарантират в достатъчна степен тяхната независимост.

Над шест от десет посочват, че липсата на намеса или натиск от икономически или други специфични интереси обяснява положителното им мнение.

Подобен дял посочват липсата на намеса или натиск от страна на правителството и политиците като обяснение за положителното си възприятие.

В 22 държави най-малко 70% от анкетираните отбелязват, че статутът и позицията на съдиите, гарантиращи в достатъчна степен тяхната независимост, са причина за тяхната позитивна оценка.

Анкетираните във Финландия (86%), Нидерландия (85%), както и Кипър и Германия (и двете по 83%) са най-склонни да заявят това.

В Дания (46%) и Германия (45%) са най-склонни да заявят, че статутът и позицията на съдиите, които гарантират в достатъчна степен тяхната независимост, "до голяма степен" обясняват положителната им оценка за независимостта на съдебната система, докато тези в Италия (15%), Португалия и Гърция (и двете по 16%), както и Хърватия и Словакия (и двете по 19%) са най-малко склонни да изкажат такова мнение.

За анкетираните в Италия (63%), Кипър (59%) и Гърция (58%) това "донякъде" обяснява положителната им оценка, докато хората в Дания (32%), Малта (36%), Германия (38%) и България (39%) най-рядко казват това.

От януари 2022 г. делът на респондентите, които посочват именно това като фактор за положителното си мнение, значително се е увеличил в Кипър (+10 п.п.) и Германия (+6 п.п.), докато в Белгия той е намалял значително (-6 п.п.).

В България също има намаление (-2 п.п.).

Във всички държави членки, с изключение на две, поне половината от анкетираните казват, че липсата на намеса или натиск от икономически или други специфични интереси е причина да оценяват положително независимостта на съдебната система в тяхната страна.

Най-висок дял на споделящите това мнение се наблюдава в Дания (77%) и Португалия (76%), докато най-нисък е в Малта (49%) и Швеция (48%).

В България 52% са дали този отговор.

В сравнение с януари 2022 г. делът на респондентите, които дават този отговор, значително е намалял в Швеция и Словения (и двете -12 п.п.) , както и в Гърция и Унгария (и двете -9 п.п.) и се е увеличил значително в Естония (+7 п.п.).

В България е намалял със седем процентни пункта.

Във всички страни най-малко половината от интервюираните хора казват, че липсата на намеса или натиск от страна на правителството и политиците е причина за тяхната положителна оценка за нивото на независимост на съдебната система. Делът на споделящите това мнение варира от 50% в Швеция до 75% в Дания и Португалия.

Анкетираните в Дания (37%) и Естония (34%) са по-склонни да кажат, че това "до голяма степен" обяснява положителна има оценка. Най-нисък е процентът споделящи това мнение в Люксембург (15%).

В Португалия (54%), Чехия (53%) и Словения (50%) най-често казват, че това "донякъде" обяснява доброто им мнение, докато в България (31% ), както и Испания и Швеция (и двете по 29%) най-рядко дават отговор "донякъде".

В сравнение с януари 2022 г. делът на респондентите, които казват, че липсата на намеса или натиск от правителството и политиците е причина за тяхната положителна оценка на нивото на независимост на съдебната система, значително се е увеличил в Германия (+11 п.п.) и Финландия (+7 п.п.) и значително намалява в Швеция (-13 п.п.) и Испания (-12 п.п.).

В България отново има спад - с 8 п.п.

По подобен начин включените в проучването, които са оценили нивото на независимост на тяхната национална съдебна система като лошо, са били запитани до каква степен тяхната оценка може да се обясни със същите причини.

Повече от три четвърти от хората в тази група казват, че намесата или натискът от правителството и политиците обяснява защо оценяват независимостта на съдебната система в тяхната страна като лоша.

За над седем от всеки десет причината е намесата или натискът от икономически или други специфични интереси.

Шест от десет посочват факта, че статутът и позицията на съдиите не гарантират в достатъчна степен тяхната независимост.

Във всички държави най-малко половината от респондентите с негативно възприятие посочват намесата или натиска от правителството и политиците като причина за това. В Хърватия (90%), Словения и Кипър (и двете по 88%), както и Португалия и Словакия (и двете по 86%) са най-склонни да кажат това, докато тези във Финландия са най-малко склонни (50%).

В България го заявяват 75 на сто от хората в тази група, като няма промяна спрямо януари 2022 г.

Във всички държави членки на ЕС мнозинството казват, че намесата или натискът от икономически или други специфични интереси обяснява лошата им оценка. Делът варира от 51% в Швеция до 90% в Португалия.

В шест страни най-малко половината от анкетираните казват, че това "до голяма степен" обяснява отрицателната им нагласа - Португалия (68%), Кипър (59%), България (57%), Латвия (55%), Люксембург (51%) и Испания (50%).

В сравнение с януари 2022 г. респондентите в Румъния (+8 п.п.) и Словакия (+5 п.п.) вече са по-склонни да заявят, че намесата или натискът от икономически или други специфични интереси обяснява лошата им оценка. За разлика от тях в Латвия (-10 п.п.) и Унгария (-9 п.п.) сега е по-малко вероятно да споделят това мнение.

В България тази група се е увеличила с четири процентни пункта.

Във всички държави мнозинството от хората, оценяващи независимостта на съдилищата и съдиите като лоша, казват, че статутът и позицията на съдиите, които не гарантират в достатъчна степен тяхната независимост, е причина за отрицателната им оценка. Анкетираните в Литва (78%) и Португалия (74%) са най-склонни да кажат това, докато тези в Германия (51%) са най-малко склонни.

В България това заявяват 60 на сто, като за година има спад от 4 п.п.