Седем години след референдума за Брекзит делът на британците, които искат да се присъединят към Европейския съюз, се е повишил до най-високите си нива от 2016 г. насам според ново проучване, цитирано от "Гардиън".

И британците, и европейците освен това смятат, че завръщането на Обединеното кралство в ЕС става все по-вероятно, а британците са по-оптимистично настроени за бъдещето на блока - до степен, че вярват повече на Европейската комисия, отколкото на собственото си правителство.

Делът е малко по-нисък от 60-те процента, регистрирани през февруари тази година, и се покачва повече или по-малко последователно от най-ниското ниво след референдума - 47% в началото на 2021 г.

Проучването също така установи, че европейците са много по-малко склонни да смятат, че други страни ще последват примера на Великобритания. Запитани дали биха гласували за оставане в ЕС или за напускане на референдум в стил Брекзит, 62% от анкетираните във Франция и 63% в Италия, които традиционно са сред най-слабо ентусиазираните страни членки на ЕС, са отговорили, че биха гласували за оставане.

В повечето от изследваните държави подкрепата за продължаване на членството в ЕС сега е спаднала обратно до нивата от преди инвазията на Русия в Украйна, която предизвика силен скок в проевропейските настроения, показват данните на YouGov.

Осемдесет и седем процента от анкетираните в Испания са казали миналия месец, че биха избрали да останат, наред със 79% в Дания, 70% в Швеция и 69% в Германия.

Рекорден дял от респондентите във Великобритания също така смятат, че е малко вероятно други страни да последват примера ѝ и да напуснат ЕС през следващото десетилетие - 42% определят това като малко вероятно, спрямо 26% преди три години, докато 40% го оценяват като вероятно, спад от 58%.

Сред държавите членки на ЕС има подобна тенденция, като 45% от анкетираните във Франция смятат, че е вероятно да има ново излизане от ЕС, в сравнение с 55% през февруари 2020 г. В Германия процентите са 36 на сто (спад от 42 на сто), а в Дания 29% (41%).

Отново обаче този процент намалява повече или по-малко постоянно - бил е 62% преди две години. Същевременно 29% от респондентите във Великобритания са казали през април, че смятат, че е вероятно страната да се присъедини отново - увеличение спрямо 21% в началото 2021 г.

Хората в Италия (61%) и Франция (54%) са по-малко уверени, че Великобритания ще се присъедини отново, като Дания (43%) и Швеция (49%) са по-положително настроени. Във всички страни по-голям процент смятат, че завръщането на Великобритания е вероятно, отколкото през 2021 г.

Британското доверие в бъдещето на ЕС също се е повишило значително след референдума. За първи път повече британци (41%) заявяват, че са оптимисти за перспективите на блока, отколкото песимисти (36%).

По-слаб е обаче оптимизмът за въздействието на Брекзит върху британската икономика. Около 58% от респондентите в Обединеното кралство са казали през април, че смятат, че излизането на страната от ЕС ще има отрицателно въздействие - рязко увеличение спрямо 50% преди две години.

Анкетираните извън Обединеното кралство като цяло са по-слабо песимистично настроени за перспективите на страната, отколкото тези в нея, и са по-склонни да кажат, че напускането на блока няма да окаже значително влияние върху икономическото представяне на Великобритания.

Доверието в британското правителство се срина от 40% през април 2021 г., докато доверието в комисията се повиши от 2016 г. насам.В коментар за "Гардиън" Тимъти Гартън Аш отбелязва, че Великобритания е като платноходка, която се движи хаотично по средата на Ламанша. Повечето от пътниците ѝ искат тя да се движи по-близо до континенталния бряг и дори капитанът изглежда желае да направи някои скромни корекции в курса си.

Но силните ветрове и течения отблъскват лодката още повече от континента.

Ще е необходима много по-решителна промяна на курса от нов капитан, след като през следващата година на борда дойде различен екипаж, за да могат силите на сближаване да надделеят над тези на отдалечаване, смята Тимъти Гартън Аш.

Според коментара, ако лейбъристите спечелят следващите избори, със или без нуждата от някакъв вид парламентарна подкрепа от страна на Либералдемократите или Шотландската национална партия, новото правителство несъмнено ще търси по-добра сделка с ЕС.

Това може да включва значителни елементи на участие в единния пазар и митническия съюз, със съответното регулаторно приравняване. Трудно е да се види как лейбъристите могат дори малко да се надяват да постигнат изключително амбициозната си цел за "осигуряване на най-високия устойчив растеж в Г-7", без да намалят търканията след Брекзит с най-големия пазар на страната.