След няколко седмично забавяне Европейската комисия одобри в понеделник втория транш компенсации за българските зърнопроизводители, за да покрие част от щетите, които търпят заради безмитния внос на украинско зърно. Сумата за България е 9.97 млн. евро и идва към първите 16.75 млн. евро, които бяха изплатени през април.

Отпуснатата в понеделник помощ е част от пакет от 100 млн. евро, който еврокомисията разпределя между петте най-засегнати от безмитния внос на украинско зърно - Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния.

Едновременно с помощта за петте държави еврокомисията отпусна още 330 млн. евро от кризисния си резерв, които ще бъдат разпределени между останалите 22 европейски държави. Според анализите на Брюксел те не са в същата степен засегнати от вноса на безмитно зърно от Украйна, но също търпят щети от войната заради повишените разходи за енергия и поскъпването на торовете. Тези средства могат по преценка на националните власти да се насочат и към производителите на вино.

След като еврокомисията реши да обезщети петте държави, 12 други членове на ЕС писаха до Брюксел, че привилегироването на едни за сметка на други нарушава правилата на общия пазар и че всички държави от ЕС трябва да бъдат еднакво солидарни с Украйна.

Освен финансова компенсация петте най-засегнати държави получиха разрешение едностранно да забранят вноса на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед до 15 септември, за да дадат възможност на своите производители да пласират собственото си производство.

Междувременно ЕС удължи с още една година безмитния внос на украински храни - до следващия юни.

След получаването на парите българското правителство има задължение до септември да изготви критерии за разпределянето на парите от Брюксел - общо 26 млн. евро, както и да разплати сумите към производителите до края на годината.

В допълнение към тази пряка финансова подкрепа, комисията предлага да се разрешат по-високи авансови плащания на земеделските субсидии - до 70% от директните плащания и 85% от плащанията за развитие на селските райони, свързани с площ и животни.

Тези пари по преценка на националните власти могат да бъдат на разположение на фермерите от средата на октомври.

Държавите членки също така ще имат възможност да изменят своите стратегически планове, за да пренасочат средствата към инвестиции, които възстановяват производствения потенциал след унищожени култури, загуба на селскостопански животни и повредени сгради, машини и инфраструктура поради неблагоприятни климатични събития.

Измененията, въведени от националните правителства в тази рамка, няма да се броят в максималния брой разрешени изменения.

По същия начин се дава гъвкавост при изпълнението на секторните програми за вино и плодове и зеленчуци. Това позволява на бенефициентите да приспособят по-добре своите мерки към текущата пазарна ситуация, съобщи Европейската комисия.